Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Дискавърър I е изстрелян на 28 февруари 1959 г. (Използвана е ракета-носител Тор-Аджена, планирана да се използва в програмата Корона.) След първия опит следват няколко експериментални изстрелвания на апарата, които са призвани да „прокарат път“ на шпионския спътник Корона.
Първият опит за изстрелване на истински шпионски спътник с фотокамера е осъществен на 25 юни 1959 г. — Дискавърър IV, завършил неуспешно.
Дискавърър III е изстрелян на 3 юни 1959 г. след няколко неуспешни опита. Това е единственият Дискавърър, на който има животни — 4 черни мишки. (Съветите изстрелват Спутник 2 с куче на борда на 3 ноември 1957 г.)
Прикритието на Дискавърър е използвано с помощта на спътника Корона, изстрелян на 27 февруари 1962 г. като обозначението на мисията е Дискавърър XXXVIII. Програмата Корона продължава до 1972 г., когато на нейно място идва по-ефективен шпионски спътник.
Съветското правителство успява да разбере истинската същност на спътника Дискавърър скоро след изстрелването на първата версия, снабдена с фотокамера. До края на 1960 г. няколко съветски списания разкриват, че спътниците Дискавърър са шпионски платформи, въпреки че не е ясно дали тези обвинения са направени въз основа на данни за някои от истинските им мисии. Но като се имат предвид съветските постижения в спътниковата технология, предадените от американци на Съветския съюз секретни сведения за космическите постижения и спекулациите в американския печат, просто е било неизбежно руснаците да не се доберат до истинската цел на Дискавърър.
Дичемплън, Реймънд
Военнослужещ от американската армия, вербуван в началото на 70-те години от сътрудник на КГБ в Банкок, Тайланд. Как американците научават за това, не е известно. По времето, когато е арестуван, Дичемплън е бил в Смесената американска помощна група в Банкок. През ноември 1971 г. той е предаден на военен съд и осъден на 7 години затвор.
Доихара, Кенджи (1883–1948)
Най-важният японски РАЗУЗНАВАЧ в Манджурия през 30-те години, наричан от западната преса Лорънс Манджурски. „Задачата му — пише американският журналист Джон Гантър — е да създава кризисни ситуации, а разрешението им да бъде от полза за японците.“
Като АГЕНТ-ПРОВОКАТОР Доихара предизвиква различни „инциденти“, които трябва да демонстрират китайските намерения за агресия срещу Япония. Най-значителният е на 18 септември 1931 г. Въз основа на твърдението, че китайски диверсанти редовно повреждат участъци по Южноманджурската железопътна линия, японците превземат китайския град Мукден (сега Шънян). Оказва се, че кмет на града е Доихара.
Доихара създава специални служби — Токуму кикан, които вземат под свой контрол цяла Манджурия и безпрекословно изпълняват желязната заповед на Доихара да се „елиминира всяка организация или общество, които не са искрени в приятелството си към Япония“. Китайският лидер Чан Кайшъ екзекутира няколко генерали по обвинението, че са АГЕНТИ на Доихара.
Един от легендарните агенти на Доихара е Йошико Кавашима — китайка, която често се дегизира като мъж. Твърди се, че е принудила детронирания император на Китай Пу И да стане марионетен император на Манчукуо. (Фактически властта е принадлежала на Доихара.) Тя е дръзкият агент, който прехвърля Пу И от Тиендзън — мястото му на изгнание, в Манчукуо. Арестувана е от китайски КОНТРАРАЗУЗНАВАЧИ в Пекин през ноември 1945 г. и е екзекутирана като предател. Доихара е произведен в чин генерал-майор и е назначен за главнокомандващ на Седма област на императорската армия и генерален инспектор на военните учебни заведения. Осъден е от съюзническия трибунал за военни престъпления и е обесен през декември 1948 г.
Дойч, Джон (1938)
ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, назначен през май 1995 г., както той казва, за да поеме ЦРУ „отвъд ужаса“ на разкритието, че ОЛДРИЧ ЕЙМС — ръководител на отдела за контраразузнаване срещу Съветския съюз към ЦРУ, е бил съветски ВНЕДРЕН АГЕНТ. Дойч е първият директор след УИЛЯМ КЕЙСИ, който е член на президентския кабинет.