Принцеса с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принцеса с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
й облекло се разкъса и падна, ярка светлина обгърна тялото й. Тя беше
огън. Падаща звезда. Ръцете на Армарос се откъснаха от тялото й...
съвършено безшумно той се стопи, изпепелен от небесния огън, който
бушуваше в Теса.
И ето че тя летеше... летеше нагоре. Не, издигаше се... растеше. Костите
й се обтегнаха и издължиха, като решетка, която някой разтягаше
настрани и нагоре до невъобразими размери. Кожата й, станала изведнъж
златна, се опъваше и разкъсваше, докато тя се източваше нагоре като
бобеното стъбло от старата приказка, и там, където се разкъсваше, от
раните бликваше златна кръв. Къдрици като стружки от нажежен до бяло
метал изскочиха от главата й и обградиха лицето й, а от гърба й се
показаха огромни криле, по-големи от крилете на която и да е птица.
Навярно би трябвало да е ужасена. Когато сведе поглед надолу, видя,
че ловците на сенки се взират в нея с широко отворена уста. Цялата стая
бе изпълнена с ослепителна светлина... светлина, която струеше от нея.
Беше се превърнала в Итуриел. Небесният огън на ангелите бушуваше в
нея, изгаряше костите й, пареше очите й. Ала тя изпитваше единствено
ледено спокойствие.
Сега беше висока над шест метра и стоеше очи в очи с Мортмейн,
който стискаше перилата на балкона, вцепенен от ужас. В края на
краищата, ангелът с часовников механизъм беше неговият подарък за
майка й. Едва ли някога си бе представял, че би могъл да бъде използван
по този начин.
— Не е възможно — изхриптя той. — Не е възможно...
— Ти плени един небесен ангел — каза Теса, но това не беше нейният
глас, а Итуриел, говорещ през нея. Гласът му отекна в тялото й като удар
на гонг и тя се зачуди някак мимоходом дали сърцето й бие... имаха ли
ангелите сърца? Щеше ли това да я убие? И да го стореше, щеше да си
струва. — Опита се да създадеш живот. Ала животът е привилегия на
Небето. И то не търпи някой да си присвоява неговите права.
Мортмейн се обърна, за да побегне, но беше бавен, бавен като всички
хора. Теса протегна ръка, ръката на Итуриел, и я сключи около него,
повдигайки го от земята. Допирът на ангела го изгори и той изпищя.
Гърчеше се, обгърнат от огън, докато тя затягаше хватката си, смазвайки
тялото му в пихтия от алена кръв и бели кости.
След това разтвори пръсти и тялото му се сгромоляса на земята
между автоматоните му. Последва мощен трус, съпроводен от
оглушително металическо скърцане, като от рухването на сграда, и
автоматоните започнаха да се свличат един по един на пода — нямаше
кой да им вдъхва живот сега, когато с техния Магистър бе свършено.
Градина от метални цветя, които увяхваха и умираха едно по едно, насред
която стояха ловците на сенки и се оглеждаха изумено.
И ето че Теса разбра, че все още има сърце, защото то подскочи в
гърдите й, ликуващо да ги види живи и в безопасност. Ала когато
протегна златни ръце към тях — едната бе поаленяла там, където кръвта
на Мортмейн се смесваше със златната кръв на Итуриел — те се
отдръпнаха от ослепителната светлина, която я обгръщаше.
„Не, не", искаше да каже тя, „никога не бих ви наранила" , но от устата й
не излизаха никакви думи. Не можеше да говори — огънят беше твърде
силен. Опита се да открие пътя обратно към себе си, да се превъплъти в
Теса, но се изгуби в бушуващите пламъци, сякаш бе пропаднала в сърцето
на слънцето. Агония от огън експлодира в нея и тя почувства, че пада,
докато ангелът с часовников механизъм се впиваше в гърлото й като
нажежено до червено въже. „Моля те", помисли си тя, ала всичко бе
погълнато от изпепеляващи пламъци и изгубвайки свяст, Теса потъна в
светлината.
22
Последната тръба
Защото докато не отекне гръмовно последната тръба,
душа може да се отдели от тялото,
но не и ние един от друг.
Алджърнън Чарлз Суинбърн, „Laus Veneris"
От непрогледна черна мъгла създания с часовников механизъм
протягаха хищни нокти към нея. Огън бушуваше във вените й и когато
сведе поглед надолу, Теса видя, че кожата й е напукана и покрита с
мехури, златна кръв струеше по ръцете й. Видя безкрайните градини на
Рая, видя небесния свод обгърнат от пламъци, чието сияние би ослепило
всеки смъртен. Видя сребърни облаци с остри като бръснач ръбове и
почувства ледената пустота, която празнеше сърцата на ангелите.