Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
Ние се качихме последни и, кълна се, че чух тропот на копита от изток, когато нашият лодкар заби лоста си в тъмните води. Талиезин, седнал на носа, започна да пее тъжната песен на Идфаел, но Моргана му се озъби да престане с неговата езическа музика. Той вдигна пръсти от малката си арфа.
— Музиката не познава религиите, лейди — укори я той внимателно.
— Твоята музика е дяволска — озъби се отново тя.
— Не цялата — каза Талиезин и започна отново да пее, но този път песен, която никога преди не бях чувал. — Край реките на Вавилон — запя той, — където седяхме, проливахме горчиви сълзи при спомена за родния дом.
Забелязах, че Моргана пъхна пръст под маската си, може би да избърше търкулнала се сълза. Менестрелът продължи да пее, докато високият Хълм оставаше все по-далеч от нас, а ние, обгърнати от меката мъгла, слушахме шепота на тръстиките, докато лодкарят буташе лодката по черната повърхност на водата. Когато Талиезин свърши песента, чуваше се само ромоленето на езерото по ниските бордове на лодката и плясъкът от лоста на лодкаря.
— Трябва да пееш за Христос — каза Сенсъм с укор.
— Аз пея за всички Богове — отговори Талиезин, — а в дните, които ни очакват, ще имаме нужда от всички Богове.
— Има само един Бог! — свирепо настоя Моргана.
— Щом така смятате, лейди — тихо каза Талиезин и вдигна рамене, — но се боя, че тази нощ Той не е с вас — и менестрелът посочи назад към Инис Уидрин. Всички се обърнахме.В мъглата зад нас се разливаше ярко сияние. Бях виждал вече това сияние, през същите тези мъгли и от същото това езеро. Бе сиянието на подпалени сгради, на горящи сламени покриви. Мордред ни бе последвал и светилището на Свещеното Бодливо дръвче, където бе погребана майка му, гореше, но ние бяхме в безопасност сред блатата, защото никой не смееше да влиза тук без водач.
Злото отново бе сграбчило Думнония в лапите си.
Но ние бяхме в безопасност, а призори намерихме един рибар, който се съгласи да ни откара до Силурия срещу злато. Така се завърнах вкъщи при Артур.
Очакваше ме нов ужас.
Сийнуин беше болна.
Болестта я повалила бързо, каза ми Гуинивиър, само часове след като съм заминал за Думнония. Сийнуин започнала да трепери, после да се поти и до вечерта вече нямала сили да стои на краката си. Легнала, а Моруена се грижела за нея. Една мъдра жена й дала отвара от еленово копито и седефче, сложила и лековит амулет между гърдите й, но до сутринта кожата на Сийнуин се покрила с гнойни рани. Всяка става я боляла, не можела да преглъща и хриптяла като дишала. После започнала да бълнува, мятала се в леглото и дрезгаво пищяла за Даян.
Моруена се опита да ме подготви за смъртта на Сийнуин.
— Тя смята, че е прокълната, татко — каза ми Моруена, — защото в деня, когато ти замина, у нас дойде една жена и ни помоли за храна. Ние й дадохме ечемик, но когато тя си тръгна видяхме кръв на прага.
Аз докоснах дръжката на Хюелбейн.
— Проклятията могат да се премахват.
— Доведохме друид от Сефу-криб — каза ми Моруена, — и той остърга кръвта от прага и ни даде блатен камък — пълните й със сълзи очи се извърнаха към продупчения камък, който висеше сега над леглото на Сийнуин. — Но проклятието не иска да си отиде! — заплака тя. — Мама ще умре!
— Още не — казах аз, — още не.
Не можех да повярвам в близката смърт на Сийнуин, та тя винаги е била толкова здрава. Нямаше нито един бял косъм, беше запазила почти всичките си зъби. Когато напуснах Иска бе пъргава като момиче, а сега изведнъж изглеждаше стара и грохнала. И всичко я болеше. Не можеше да ни каже, че я боли, но й личеше по лицето и по сълзите, които се стичаха по страните й.
Талиезин дълго време стоя загледан в нея и потвърди, че е била прокълната, а Моргана се изплю като го чу.
— Езически суеверия! — изграчи тя и се зае да търси нови билки, които кипна с медовина и даде на Сийнуин с лъжица. Забелязах, че Моргана бе много внимателна, въпреки че докато капеше капка по капка отварата в устата на Сийнуин, я гълчеше за това, че била езичница и грешница.
Бях безпомощен. Можех само да седя до Сийнуин, да й държа ръката и да плача. Косата й посивя и два дни след моето завръщане започна да капе на кичури. Гнойните й рани започнаха да текат и леглото се напои с гной и кръв. Моруена и Моргана правеха нови легла от прясна слама и чист лен, но всеки ден Сийнуин изцапваше леглото и старият лен трябваше да се изварява в казан. Болките продължаваха, и бяха толкова силни, че след известно време дори аз започнах да се моля смъртта да я освободи от това страдание, но Сийнуин не умря. Тя само страдаше, а понякога пищеше от болка, и стискаше пръстите ми с ужасна сила, а аз можех само да бърша челото й, да мълвя името й и да усещам как ме изпълва пронизващия страх от самотата.