Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Би трябвало да те оставя тук, епископе — казах аз, след като той се настани зад мен. Не получих отговор, само две ръце здраво ме хванаха през кръста. Талиезин бе отворил портата на оградата, опасваща цялата поляна, и сега извеждаше втория кон през нея.
— Мерлин каза ли ти какво да правим сега? — попитах аз менестрела.
— Не, лорд, но благоразумието предполага да отидем до крайбрежието и да потърсим лодка. При това трябва да побързаме, лорд. Сънят няма да трае вечно на онзи връх, а щом открият, че ви няма, ще пратят хора да ни търсят.
Талиезин се покатери по портата, за да се качи на коня.
— Какво ще правим? — изпадна в паника Сенсъм и в ужаса си щеше да ми изкара въздуха, така се впи в мен.
— Да вземем да те убием — предложих аз. — Така с Талиезин ще можем по-бързо да бягаме.
— Не, лорд, не! Моля ви, не!
Талиезин вдигна поглед към звездите, които блещукаха през мъглата.
— Да тръгнем на запад — предложи той.
— Знам къде ще отидем — казах аз и сритах коня по пътеката, водеща към Линдинис.
— Къде? — попита Сенсъм.
— На гости на жена ти, епископе.
Точно затова спасих живота на Сенсъм онази нощ, защото Моргана бе най-добрата ни надежда. Съмнявах се, че щеше да си даде труда да ми помогне, и със сигурност знаех, че ще се изплюе в лицето на Талиезин, ако той я помолеше за помощ, но за Сенсъм щеше да направи всичко.
Затова тръгнахме към Инис Уидрин.
Събудихме Моргана от сън и тя ни отвори вратата в лошо настроение или по-скоро в по-лошо от обикновеното си настроение. Тя не ме позна без брада и не видя мъжа си, който се беше натъртил от ездата и се влачеше след нас. Моргана взе Талиезин за друид, осмелил се да влезе в свещения двор на нейното светилище.
— Грешник! — запищя тя срещу него, макар и сънена тя го заля с цялата сила на злословието си. — Осквернител! Идолопоклонник! В името на Светия Бог и Неговата Благословена Майка, заповядвам ти да си вървиш!
— Моргана! — повиках я аз, но точно тогава тя съзря размъкнатата накуцваща фигура на Сенсъм, тихо измяука от радост и бързо се спусна към него. Лунният сърп проблесна по златната маска, с която тя покриваше обезобразеното си от огъня лице.
— Сенсъм! — викна тя. — Миличък мой!
— Скъпа! — каза Сенсъм и двамата се притиснаха в прегръдките си.
— Скъпи — ломотеше Моргана и галеше лицето му, — какво са ти сторили?
Талиезин се усмихна, дори аз, който ненавиждах Сенсъм и не обичах Моргана не можах да не се усмихна като гледах колко са доволни, че се виждат. От всички бракове, които познавах, този бе най-странният. Сенсъм бе най-безчестният човек, живял някога на земята, а Моргана бе най-честната жена на света, и въпреки това те очевидно се обожаваха един друг, или поне Моргана обожаваше Сенсъм. По рождение тя е била красива, но ужасният огън убил първия й мъж, бе изкривил тялото и обезобразил лицето й. Никой мъж не би могъл да обича Моргана заради нейната красота нито заради характера й, който бе толкова изкривен от огъня колкото ужасно бе станало лицето й, но би могъл да я обикне заради нейните връзки, защото тя бе сестра на Артур, и според мен, именно това бе привлякло Сенсъм. Но ако той не я обичаше заради нея самата, все пак й засвидетелстваше любов, която изглежда бе напълно убедителна за Моргана и я даряваше с щастие, заради това бях готов да простя притворството на господаря на мишките. Освен това той искрено й се възхищаваше, защото тя бе умна жена, а Сенсъм ценеше умните хора, така че и двамата бяха доволни от брака си — Моргана получаваше нежност, а Сенсъм закрила и съвети, и тъй като и двамата не търсеха удоволствие в плътта на другия, бракът им се оказа по-сполучлив от много други.
— След час — грубо прекъснах аз щастливите мигове на тяхната среща, — хората на Мордред ще бъдат тук. Дотогава ние трябва да сме далеч, а вашите жени, лейди — казах на Моргана, — трябва да потърсят убежище в блатата. Хората на Мордред едва ли ще се замислят, че те са свети жени и всичките ще изнасилят.
Моргана се вгледа в мен с единственото си око, което проблясваше през дупката на маската й.
— Изглеждаш по-добре без брада, Дерфел — отбеляза тя.
— Но ще изглеждам по-зле без глава, лейди, а Мордред си прави купчина от глави на Каер Кадарн.
— Не знам защо ние със Сенсъм трябва да спасяваме вашите грешни души, — измърмори тя, — но Бог иска от нас да сме милостиви.
Тя се измъкна от прегръдките на Сенсъм и изпищя с ужасен глас, за да събуди жените си. Заповяда на мен и на Талиезин да влезем в църквата, даде ни една кошница и ни нареди да я напълним със златото на светилището, Моргана изпрати жени до селото да събудят лодкарите. Тя бе невероятно организирана. В светилището щеше да настане паника, ако не беше Моргана, която държеше всичко под контрол и само след няколко минути първите жени влязоха в плоскодънните блатни лодки, които се насочиха към покритото с мъгла езеро.