Черният орден

Грей си погледна часовника. Рейчъл трябваше да кацне всеки момент. Уредили си бяха среща в кафенето срещу неговия хотел в старата част на града. Но преди това Грей трябваше да проследи една последна нишка, да проведе един последен разговор.

Два черни лебеда браздяха водите под моста. Няколко чайки се виеха в небето и отраженията им изписваха паралелни кръгове по водната повърхност. Миришеше на море и на люляците, които растяха по бреговете на реката. Започнал беше това пътуване при един мост в Копенхаген и ето че го приключваше на друг, в Полша.

Вдигна поглед към древния град от черни куполи, медни покриви и часовникови кули. Преди десетилетия Вроцлав се бе наричал Бреслау, укрепен град близо до границата между Германия и Полша. Големи части от града били изравнени със земята в края на Втората световна война, когато вермахтът отстъпвал пред Червената армия.

Идването на Грей тук беше свързано тъкмо с този период от историята на града.

Напред се издигаше Катедралният остров. Двете готически кули-близнаци на катедралата „Йоан Кръстител“, дала името на острова, грееха огнени в залеза. Но не в катедралата отиваше Грей. Десетки други по-малки църкви се бяха приютили на острова. Грей търсеше една от тях — само на крачки от моста.

Тръгна по каменните павета на улицата.

Църквата „Св.св. Петър и Павел“ клечеше скромно вляво от улицата, толкова невзрачна, че сякаш се криеше от поглед; задната й стена опираше в тухлената речна дига. Грей зърна малка врата, която свързваше каменистия бряг със задната стена на църковната ректория — жилищните помещения в двора на църквата.

Беше ли си играло тук едно особено дете?

Съвършено дете.

От наскоро разсекретени руски архиви Грей беше научил, че осиротялото момче е било отгледано в сиропиталището към църквата „Св.св. Петър и Павел“. В края на войната изоставени деца имало много, но Грей беше стеснил възможностите — бе пресял всички по възраст, пол и цвят на косата.

Последният от тези критерии — руса до бяло коса — се беше оказал решаващ.

Беше намерил и документи за претърсването на града, извършено от Червената армия, която беше опоскала околните планини за подземни оръжейни лаборатории на нацистите и беше намерила мината Венцеслас. За една бройка бяха изпуснали обергрупенфюрер Якоб Споренберг, дядото на Анна и Гюнтер, докато евакуирал Камбаната. Анна беше казала на Лиза, че именно в този град и в тази река Тола, дъщерята на Хуго, удавила бебето.

Но беше ли го удавила наистина?

Именно заради тази възможност Грей и още неколцина експерти от Сигма се бяха ровили в прашните архиви по следите на отдавна изстинала диря, сглобена от догадки и непотвърдена информация. А после беше дошло откритието… дневникът на един свещеник, същия, който ръководел тукашното сиропиталище и който разказваше в дневника си за невръстно момченце, което намерил измръзнало до мъртвата му майка. Майката била погребана в близкото гробище без име на надгробната плоча.