Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Лиза примижа.
— Като електроните в квантовия свят. Те могат да бъдат вълни или частици, или и двете едновременно.
— Трети избор — каза Грей и кимна. — Не звучи грандиозно, но ако се добави и тази възможност към арсенала на компютъра, той ще може да извършва многобройни алгоритмични задачи едновременно.
— Да се шляе по улиците и да дъвче дъвка — изсумтя Монк.
— Задачи, върху които съвременните компютри биха работили с години, квантовият им събрат би решавал за част от секундата.
— И нашите мозъци го правят това? — попита Лиза. — Работят като квантови компютри?
— Това е най-новото общоприето мнение в научната общност. Мозъкът ни излъчва измеримо електромагнитно поле, генерирано от сложната вътрешна връзка между невроните. Някои учени смятат, че точно в това поле се намира съзнанието и хвърля мост между материята на мозъка и квантовия свят.
— А Камбаната е силно чувствителна към квантовите феномени — каза Лиза. — И като е влязъл с бебето в камерата на Камбаната, Хуго е повлиял на резултата.
— Наблюдаваното се променя поради самия факт на наблюдението. Но мисля, че е имало и нещо повече. — Грей кимна към звездата на Давид. — Защо точно тя? Символ на молитва?
Лиза поклати глава.
— Какво друго е молитвата, ако не съсредоточаване на ума, на съзнанието… и ако съзнанието е квантово явление, следователно и молитвата е квантово явление.
Лиза разбра.
— И като при всички квантови явления, то измерва и влияе на резултата.
— С други думи… — Грей млъкна и я остави да довърши.
Лиза се изправи.
— С други думи, молитвите действат.
— Това е открил Хуго и това е скрил в книгите си. Нещо плашещо и смущаващо, но и твърде красиво, за да го обречеш на окончателна гибел.
Монк се наведе над контролното табло до Лиза.
— Да не казваш, че той се е помолил онова бебе да стане съвършено?
Грей кимна.
— Когато е влязъл с бебето в камерата, Хуго се е помолил за съвършенство, приложил е концентрирана и фокусирана мисъл, чиста и безкористна. Човешкото съзнание, под формата на молитва, действа като съвършен квантово измерващ инструмент. В полето на Камбаната чистият квантов потенциал на момченцето е бил измерен, повлиян е бил от съсредоточената воля и мисъл на Хуго и в резултат всички променливи са били тласнати към съвършените им места. Генетичният зар се е спрял на съвършената шестица.
Лиза се обърна.
— Значи бихме могли да направим същото, за да отстраним квантовите увреди на Пейнтър. Да го спасим, преди да е станало късно.
В този момент се обади Марша, която продължаваше да следи състоянието на Пейнтър.
— По-добре побързайте.
Монк и Грей пренесоха Пейнтър на импровизирана от брезент носилка в ударната камера.
— Сложете го близо до Камбаната — каза Лиза.
Докато те го наместваха, тя даде на другите последните си инструкции. Двете черупки на Камбаната вече се въртяха в противоположни посоки. Лиза си спомни как го беше нарекъл Гюнтер. Гигантски миксер. Нелошо определение. От външната керамична черупка се излъчваше слабо сияние.
Лиза коленичи до Пейнтър и провери жизнените му показатели — малкото, които бяха налице.
— Мога да остана с вас — каза Грей над рамото й.
— Не. Подозирам, че наличието на повече от един квантов компютър се отразява на резултатите.
— Много баби — хилаво дете — съгласи се Монк.
— Тогава нека аз остана с него — каза Грей.
Лиза поклати глава.
— Ще имаме само един опит. Ако наистина са необходими воля и мисъл, за да бъде изцелен Пейнтър, по-добре ще е умът, насочващ мисълта, да е на обучен лекар.
Грей въздъхна. Не беше убеден в правотата на аргументите й.
— Ти си свърши работата, Грей. Даде ни отговора. Даде ни надежда. — Тя вдигна поглед към него. — Нека сега аз свърша своята.
Той кимна и се дръпна встрани.
Монк се наведе към нея.
— Само внимавай какво си пожелаваш. — Думите му бяха натежали от множество значения. Явно не беше придворният шут, за който държеше да се представя. Млясна я по бузата.
После двамата мъже излязоха от камерата.
Марша извика откъм контролното табло:
— Импулс след една минута.
— Вдигнете ударния щит — каза Лиза. Гласът й беше съвсем спокоен.
Механизмът затрополи под краката й и Лиза се наведе над Пейнтър. Кожата му имаше синкав оттенък… но може да беше от сиянието на Камбаната. Но така или иначе, от смъртта го деляха минути. Устните му бяха напукани, дишането — плитко, пулсът му трудно би могъл да се нарече пулс. А косата му… В корените беше станала снежнобяла. Влошаваше се с главоломна скорост.