Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Изненада се, че не чу гласа на Логан. От другата страна на линията беше Шон Макнайт, бившият директор на Сигма. Кръвта на Грей се смрази. Какво правеше там Макнайт? Нещо не беше наред. Макнайт го уведоми сбито за ситуацията. Новините бяха потресаващи.
Накрая Грей прекъсна връзката. Беше пребледнял.
— Какво има? — попита разтревожено Монк.
Грей се обърна и го погледна в очите. Не можеше иначе.
— Монк… Кат…
Бяха минали три дни. Три много дълги дни, докато уредят нещата в Южна Африка.
Накрая кацнаха на международно летище „Дълес“ след директен полет от Йоханесбург. Монк ги заряза още на терминала — махна на едно такси и отпраши с него. А после таксито попадна в задръстване близо до парка. Монк едва се сдържаше да не отвори вратата и да хукне пеша, но накрая платното все пак се отпуши и потеглиха.
Монк се наведе напред.
— Петдесет долара, ако ме закараш за по-малко от пет минути.
Ускорението го залепи за седалката. Така вече по̀ биваше.
След две минути тухленият болничен комплекс се появи отпред. Профучаха покрай табелата с надпис „Университетска болница Джорджтаун“. Гумите изсвириха на паркинга и таксито едва не забърса една линейка.
Монк хвърли на шофьора шепа банкноти и изскочи от колата.
Промуши се през автоматичната врата, преди да се е отворила и наполовина. Хукна по коридора, слаломираше между пациенти и персонал. Знаеше коя стая в интензивното му трябва.
Изтича покрай стаята на сестрите, глух за виковете отвътре.
„Да бе, не се влизало!“
Взе завоя в движение и видя леглото. Инерцията го повлече, той падна на колене и последните метри се попързаля.
Кат го гледаше ококорена — тъкмо поднасяше към устата си лъжица с някакво гадно зелено желе.
— Монк…
— Дойдох възможно най-скоро — изломоти задъхано той.
— Но нали говорихме по сателитния телефон преди няма и два часа.
— То си беше по телефона.
Надигна се и я целуна в устата. Лявото й рамо и целият й торс бяха превързани, скрити наполовина под синята болнична пижама. Три огнестрелни рани, голяма кръвозагуба, прострелян бял дроб, натрошена ключица и спукан далак.
Но беше жива.
И беше извадила невероятен късмет. Погребението на Логан Грегъри беше насрочено за след три дни.
Двамата бяха спасили Вашингтон от терористична атака — бяха елиминирали човека на Вааленберг, преди да е привел плана в действие. Церемониалната Камбана сега се намираше дълбоко в подземните изследователски лаборатории на Сигма. Доставката Зерум 525, предназначен за Камбаната, беше открита в един склад в Ню Джърси. Но докато американските разузнавателни агенции проследят въпросната доставка през лабиринта от корпорации, дъщерни фирми и фирми-фантоми на клана Вааленберг, последната мостра от зерума беше изгубила свойствата си след дългия престой при неподходяща температура и се беше превърнала в инертно вещество. А без източник на гориво тази Камбана, а и другите, иззети от посолства и консулства по целия свят, никога вече нямаше да зазвънят.
Толкова по-добре.
Ако питаха Монк, старомодната еволюция си беше за предпочитане.
Ръката му се плъзна към корема й. Страх го беше да попита.
Не се и наложи. Кат покри ръката му със своята.
— Бебето е добре. Докторите казват, че едва ли ще настъпят усложнения.
Монк отново се срина на колене и положи глава на корема й. Прималя му от облекчение. Затвори очи. Плъзна ръка около кръста й, лекичко, заради раните й, и се притисна до нея.
— Слава Богу.
Кат докосна бузата му с пръсти.
Все така на колене, Монк бръкна в джоба си и извади черната кадифена кутийка. Вдигна я, без да отваря очи. Наум мълвеше молитви.
— Омъжи се за мен.
— Добре.
Монк отвори очи и я зяпна.
— Какво?!
— Казах: добре.
Монк вдигна глава.
— Сигурна ли си?
— Да ме разубедиш ли се опитваш?
— Ами, в момента си на успокоителни. Може би да те попитам по-късно…
— Я просто ми дай пръстена. — Кат взе кутийката и я отвори. Гледа я мълчаливо няколко секунди. — Празна е.
Монк грабна кутийката и погледна вътре. Пръстена го нямаше.
Поклати глава и изръмжа:
— Ах тая Фиона!
Пейнтър лежеше по гръб в друго крило на болницата. Масата се изтегли от обгръщащия я като гигантски геврек компютърен томограф. Сканирането беше продължило повече от час. Пейнтър едва не беше заспал след напрегнатите дни и кошмарните нощи напоследък.
Една сестра отвори вратата и влезе.
Лиза влезе след нея.