Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Ударният щит се издигаше, изолираше ги от останалите. Гласовете им, и без това приглушени, затихнаха още повече, накрая изчезнаха напълно — щитът се вклини в тавана.
Сама, далеч от чужди погледи, Лиза се наведе над Пейнтър и сложи чело на гърдите му. Не беше нужно да фокусира волята си чрез специална медитация. Казваха, че когато е притиснат до стената, и най-заклетият атеист намира вярата. Нейният случай напълно потвърждаваше това. Само дето не знаеше на кой бог да се помоли за подкрепа.
Спомни си казаното от Анна за еволюцията и интелигентния дизайн. Анна беше убедена, че именно квантовото измерване тласка потенциала в определена посока и го превръща в реалност. Аминокиселините се съчетали в първия репликиращ се протеин, защото животът бил по-доброто квантово измерващо устройство. А съзнанието, като едно още по-добро квантово измерващо устройство от живота сам по себе си, се развило по същата причина. Още една брънка в еволюционната верига. Лиза си го представи.
АМИНОКИСЕЛИНИ >> ПЪРВИЯТ ПРОТЕИН >> ПЪРВИЯТ ЖИВОТ >> СЪЗНАНИЕТО >> ???
Спомни си и друго от странните твърдения на Анна, когато й беше поставила въпроса за ролята на Бог във всичко това. На пръв поглед квантовата еволюция отричаше участието на Бог във внезапните полезни мутации, но Анна беше сложила точка на разговора с думите „ти гледаш на това от грешен ъгъл, по грешен начин“. Тогава Лиза беше отдала неясния й аргумент на изтощението. Но може би Анна бе размишлявала по същия въпрос. Какво лежеше в края на еволюцията? Просто поредното квантово измерващо устройство, съвършено и неподатливо на вредни влияния?
И ако е така, то Бог ли беше?
Не знаеше отговора на този въпрос. Знаеше само, че иска Пейнтър да живее. Може и да беше скрила от другите точно колко дълбоки са чувствата й към него — може да го беше крила дори от себе си, — но повече не можеше да го крие.
Отвори сърцето си и разкри уязвимостта си.
Камбаната жужеше, сиянието й набъбваше и Лиза погледна истината в очите.
Може би точно това бе липсвало в живота й досега, може би затова мъжете й доскучаваха толкова бързо, може бе затова бягаше. За да не види никой онова, което толкова лесно можеше да бъде наранено. Криеше ранимостта си зад броня от професионализъм и небрежни флиртове. Криеше сърцето си. Нищо чудно, че беше сама на един планински връх, когато Пейнтър връхлетя в живота й.
Но вече не.
Вдигна глава, наведе се и целуна Пейнтър по устните, изля от себе си онова, което цял живот се бе опитвала да скрие.
Затвори очи, отброяваше наум последните секунди. Отвори сърцето си и си пожела бъдеще за този мъж, пожела му здраве, сила и душевно спокойствие, но най-вече — пожела си повече време с него.
Какво всъщност правеше Камбаната? Отваряше квантова връзка към онзи велик квантовоизмерващ инструмент в края на еволюционната верига, отваряше лична връзка с великия дизайнер?
Лиза знаеше какво трябва да направи. Освободи се от учения в себе си, освободи се от самата себе си. Целта й беше отвъд съзнанието, отвъд молитвата.
Беше чисто и просто вяра.
И в чистотата на този миг в Камбаната се ливна ослепително сияние, което ги съедини и превърна реалността в потенциал.
Грей дръпна лостчето и щитът започна да се спуска. Всички бяха затаили дъх. Какво щяха да видят вътре? Двигателите громоляха.
Монк му хвърли тревожен поглед.
В тишината се чу тих звън.
Ударната камера бавно се появи пред погледите им. Камбаната, тиха и тъмна, клечеше инертна в центъра… после се появи Лиза, наведена над Пейнтър, с гръб към тях.
Никой не каза нищо.
Лиза бавно се обърна, надигна се. Сълзите, задържали се за кратко по миглите й, се стичаха свободно. Изправи се и вдигна и Пейнтър.
Той не изглеждаше по-добре отпреди. Блед, слаб, безсилен. Но вдигна главата си сам и погледна Грей.
Очите му гледаха ясно.
Вълна от облекчение заля Грей.
А после тихият звън се чу отново.
Пейнтър хвърли поглед натам… после пак погледна Грей. Устните му помръднаха, но думи не се чуха. Грей пристъпи по-близо, за да го чуе.
Пейнтър примижа в усилието си да му предаде някакво послание. Раздвижи отново устни. Думата беше неясна, почти не се чу. Грей с тревога се запита дали Камбаната не е увредила мозъка на шефа му.
— Бомба… — хрипливо повтори Пейнтър.
И Лиза го чу. Погледна в същата посока като Пейнтър. Към тялото на Болдрик Вааленберг. И изведнъж бутна Пейнтър към Монк.
— Дръж го.
Тръгна към разкривения труп на стареца. По някое време, незабелязан и неоплакан, Болдрик най-после беше издъхнал.