Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Между двамата се изви дим.
Един от пазачите успя да реагира и удари Сюзан с приклада на пушката си.
Тя отпусна хватката си и главата й се люшна.
Насър я тласна настрани, като продължаваше да вие.
Тласна я право през ръба на кладенеца.
— Сюзан! — изкрещя Лиза.
Сюзан се оплете за миг в едно от въжетата на сапьорския екип. Ръката й се стрелна инстинктивно да го хване. Но в тялото й не беше останала сила. Тя се хлъзна надолу по въжето, твърде бързо. Киселинният слой, покрил кожата й, се подпали под пряката слънчева светлина от отвода, при допира със синтетичното въже бе станала някаква химическа реакция. Въжето започна да се топи и да дими след нея. Сюзан падаше право към тях.
Никой не смееше да се притече на помощ и да омекоти падането й.
Грей се хвърли настрани и дръпна брезента, с който преди малко беше покрил каменното лице. Метна единия му край към Ковалски. Едрият мъжага разбра какво трябва да направи.
Прогореното въже се скъса.
Сюзан падаше…
В безсъзнание.
Грей и Ковалски опъваха брезента, запънали крака в пода, но въпреки това тежестта на Сюзан го изтръгна от ръцете им и тя се удари тежко в твърдата повърхност. Грей издърпа брезента заедно със Сюзан встрани от шахтата, така че само краката й се виждаха откъм горния отвор. После коленичи до нея.
Насър се разкрещя. Бе паднал на четири крака. Бузата му димеше почерняла като препечено на скара месо. Голите му до лактите ръце приличаха на кървава пържола.
— Искам я тая кучка, чуваш ли!? Грей се показа и извика нагоре:
— Вратът й е счупен! Мъртва е!
— Тогава всички ще изгорите! — изкрещя Насър и се обърна назад. — Взривявай!
Грей махна на останалите и викна:
— Назад… махнете се от шахтата.
Лиза се подчини и хлътна със залитане в сенките.
Няколко куршума се забиха с искри в камъните.
Лиза погледна към заложените в каменната скулптура експлозиви. Електронният детонатор беше на светло под шахтата, недостъпен. Онези горе щяха да застрелят всеки, който тръгне натам.
Грей повлече отново брезента с безжизненото тяло на Сюзан.
— Зад колоните! Може да ни защитят донякъде. Всички да се свият пода, пазете лицето и главата!
Пръснаха се.
Бяха шестима, колоните — четири.
Грей повлече Сюзан със себе си.
Лиза и монсеньорът се озоваха сгушени зад една от колоните. Той я притисна надолу, защитавайки я с тялото си.
Лиза сложи длан на колоната. Широка беше близо метър. Нямаше представа каква е мощта на заложения експлозив. Извъртя лице към Вигор.
— Отче, ще ни предпази ли?
Вигор отвърна на погледа, но не и на въпроса й. За пръв път й се прииска свещеник да я излъже.
18.
Дверите на Ада
7 юли, 11:17
Ангкор Том, Камбоджа
Грей намести Сюзан в скута си и заметна отгоре й брезента.
Тя простена и се размърда. Беше си ударила здраво главата при падането, но онова за счупения й врат си беше лъжа. Грей беше излъгал Насър, а той, в гнева и болката си, не се усъмни, може би дори се зарадва да го чуе.
Грей се беше надявал да го притисне, да използва „трупа“ на Сюзан като разменна монета. Само че нещата отиваха на зле. Високо над главата му Насър крещеше, подлуден от болка. Ако се съдеше по почернялата му кожа, беше получил изгаряне трета степен, при това на голяма площ. И сега искаше да ги накаже подобаващо. Око за око. Но сапьорите му явно нямаха готовност да приведат незабавно заповедта му в изпълнение. Бавеха се и така даваха на Грей и хората му шанс да се защитят.
Грей се възползва от подарената минутка и премести Сюзан така, че колоната да я предпазва възможно най-добре от взрива. Щом ключът към лечението се криеше в тялото й, тя трябваше да бъде опазена на всяка цена. Придърпа брезента да покрие изцяло лицето й и зърна за миг мекото сияние, което се излъчваше от кожата й. Извън пряката слънчева светлина сиянието беше започнало да помътнява. Грей спря за миг, удивен от странното явление. А после понечи да придърпа плътно брезента… и погледът му попадна на стената отпред.
Релефният ангелски надпис грееше ярко, макар светлинната сега да беше многократно по слаба от лъча на фенерчето преди. Изглежда, цианобактериите в кожата на Сюзан излъчваха светлина с дължина на вълната в ултравиолетовата част на спектъра и активираха някакво флуоресциращо съединение, вложено в релефа.
Всичко това напомни на Грей за египетския обелиск със светещия ангелски надпис, който сега му се струваше само умалена версия на тукашното великолепие. Дали пък Йоханес Тритемиус не беше получил още по-дълбоко прозрение по време на медитациите си? Видение за всичко това? Отгърна брезента, за да увеличи притока на светлина.