Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Мракът моментално отстъпи пред разширяващия се светещ участък от стенния релеф, сякаш някой беше налял масло в огън.
Далеч вляво имаше тъмно петно, едва различимо, в самия край на осветения участък, тъмна скала в грейналия поток коси преплетени символи. Геометричните му форми привличаха погледа.
„Възможно ли е това да…“ Грей намести Сюзан в прегръдките си и отгърна брезента още малко, но така, че да няма пряк допир между нейната и неговата кожа. Уви, сиянието пак не беше достатъчно силно. Трябваше да премести Сюзан по-близо. Но тя започваше да му натежава, брезентът се беше замотал в краката му, а секундите изтичаха.
Трябваше му помощ.
— Ковалски! Къде си?
Откъм колоната вдясно се чу глас:
— Крия се бе! Нали така каза! Грей се надигна със Сюзан на ръце.
— Трябваш ми!
— Ами бомбата?
— Майната й на бомбата. Довлечи си задника тук! Ковалски изпсува, после се хвърли към Грей, като мърмореше:
— Що трябва вечно да има разни бомби…
И буквално се хлъзна зад колоната като бейзболист на последна база.
Грей посочи с брадичка наляво.
— Помогни ми да я преместим натам.
Ковалски въздъхна шумно. Хванаха брезента като носилка и се затичаха покрай стената. Релефният текст се подпалваше успоредно с напредъка им и угасваше, след като отминеха.
Сейчан се беше скрила зад следващата колона. Тръгна към тях, привлечена от светлинното шоу и трескавите им действия.
— Какво пра… о, Боже!
Грей даде знак на Ковалски да сложат Сюзан на пода. Остави брезента разтворен, така че сиянието от кожата й да подпали релефния текст. С изключение на ясно очертана форма от мрак.
— Вигор! — извика Грей.
— Идвам! — отвърна монсеньорът. Явно беше видял какво става от мястото си в другия край на помещението. Грей чу забързаните стъпки на двама души — на Вигор и на Лиза, която хукна след него.
След миг всички стояха пред стената и я зяпаха невярващо. Не светлите, а тъмните й участъци.
— Брат Агреер — каза Вигор. — Негово дело трябва да е. Обработил е по някакъв начин този отрязък, за да остави знак.
— Знак за какво? — попита Сейчан.
— За скрит вход — каза Грей. — Явно има и друг начин да се слезе в пещерата.
— Но накъде сочи този знак? — попита Вигор.
Грей поклати глава — знаеше, че времето им изтича. Ако не намереха вратата и не отнесяха Сюзан на сигурно място далеч от ръцете на Гилдията, щяха да платят не само те, а и целият свят. Според казаното от Лиза заразата вече се разпространяваше.
Насър извика отгоре:
— Време е за последни молитви!
— Исусе Христе! — изломоти Ковалски, но думите му не прозвучаха като начало на молитва. Той избута Грей и Вигор настрани и удари силно с юмрук в средата на кръста.
Каменната врата се завъртя около оста си и разкри устието на проход.
Ковалски се обърна.
— Не винаги се касае за висша наука, момчета. Понякога една врата си е просто врата.
Втурнаха се в дупката. Грей и Ковалски пренесоха Сюзан с брезента. Сейчан и Лиза избутаха вратата и я затвориха.
Изсечено във варовиковата скала стълбище се спускаше надолу.
Никой не попита накъде води.
Хукнаха по стълбите и само след миг приглушена експлозия стигна до слуха им — като трясък на гръмотевица. Грей отправи мълчалива благодарствена молитва към брат Агреер.
Свещеникът беше спасил Марко Поло в миналото.
А сега беше спасил и техния живот.
Ала през облекчението му надигна глава старият страх. За разлика от него, родителите му не бяха свободни. Щом разбереше, че пленниците му са изчезнали, Насър щеше да излее гнева си другаде. И Грей знаеше къде.
00:18
Седнала на покрива на склада, Хариет дремеше в прегръдките на съпруга си. Вечерта беше топла. Луната пълзеше недоловимо по нощното небе. Въпреки страха изтощението си беше казало думата. През първия час се беше ослушвала напрегнато в приливите и отливите от викове и кучешки лай. После сякаш загуби интерес. Времето се проточи, толкова, че първият ясен вик откъм другия край на покрива я свари задрямала.
— Дойдоха — каза Джак. Чакането явно беше изтормозило и него, защото в гласа му прозвуча нещо твърде близко до облекчение.
Размърда се и даде знак на Хариет да се пъхне в отвода на климатичната инсталация зад тях. Беше тясно, но щяха да се поберат и двамата. Хариет се мушна вътре и протегна ръка на съпруга си.
Вместо да я последва, той посегна към оставената настрани решетка, която затваряше отвода.
— Джак? — прошепна въпросително Хариет.
Той хвана решетката и я нагласи на мястото й.
— Не… — простена Хариет.