Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Той се наведе над решетката, устните му почти опряха в пречките й.
— Моля те, Хариет, не ме разубеждавай. Мога да им отвлека вниманието. Да ти спечеля малко време. Нека направя поне това за теб.
Погледите им се срещнаха през тънките метални пръчки. И Хариет разбра. Години, десетилетия наред, Джак се беше смятал за непълноценен. За половин мъж. Не искаше и да умре като такъв.
Тя никога не го беше смятала за половин мъж, но не намираше в себе си сили да го лиши от собственото му решене, от обмислената саможертва. Това беше нейният последен подарък. Протегна пръсти през решетката, сълзи се стичаха по бузите й. Той погали пръстите й със своите в знак на признателност и обич.
Виковете се приближаваха.
Времето им свършваше.
Джак се обърна и пролази тромаво до ниската стена на покрива, стиснал в ръка пистолета. Надигна се и тръгна вляво, като се подпираше на стената.
Хариет се опита да види накъде отива, но Джак бързо се скри от погледа й.
Тя захлупи лицето си в шепи.
От посоката, в която беше тръгнал Джак, се чу остър вик — бяха го видели. После се чу изстрел, от същата посока, но по-близо до нея.
Джак.
Един изстрел. Знаеше, че в пистолета има само три патрона.
Ответна стрелба надупчи покрива, придружена от остър звън, когато куршумите попадаха на метал. Явно Джак си беше намерил някакво прикритие. Стреля още веднъж.
Оставаше му един патрон.
В затишието сред кратката престрелка Джак извика високо:
— Никога няма да намерите съпругата ми. Скрил съм я там, където няма да я стигнете, мамка ви!
Само на няколко крачки от скривалището на Хариет се чу глас, от който кръвта й се смрази. Анишен.
— Ако кучетата не я намерят — извика тя, — ще се погрижа твоите писъци да я изкарат от дупката й.
Краката на Анишен се появиха от другата страна на решетката. Жената прошепна в радиостанцията си — нареди на хората си да се развърнат и да обкръжат Джак.
А после застина неподвижна и бавно се обърна.
Появил се беше нов звук.
Звук като от порив на силен вятър.
От другата страна на покрива изведнъж изникна черен хеликоптер, ъгловат, приличаше на оса. Безспорно военен модел. Чу се отсечен пукот на автоматична стрелба. Мъже закрещяха. Разтичаха се. Един мина на бегом покрай решетката, но следващият откос го повали и той се срина по лице.
Откъм тъмните улици долу завиха сирени.
От хеликоптера се чу усилен от мегафон глас, който нареди всички да хвърлят оръжията.
Анишен клекна до отвода, изчакваше подходящия момент да се втурне към най-близкия изход от покрива. Хариет се дръпна инстинктивно в обратната посока и лакътят й издрънча кухо в ламарината.
Анишен застина… после надникна през решетката.
— А, госпожо Пиърс. — Премести се и провря дулото на пистолета си през решетката, готова да стреля от упор. — Време е да си кажем дови…
Изстрелът разтресе всяка костица на Хариет.
Тялото на Анишен се свлече върху решетката.
Хариет зърна за миг кървавата дупка на мястото на едното й око.
Джак се появи пред погледа й на мястото на Анишен и захвърли димящия пистолет. Последният му патрон.
Хариет избута решетката настрани. Измъкна се навън, прескочи краката на Анишен и се отпусна хълцаща в прегръдките на Джак. Двамата се свлякоха без сили на покрива.
— Повече никога не ме оставяй, Джак. Той я стисна силно и обеща:
— Никога.
Мъже във военни униформи се спуснаха с въжета от хеликоптера. Част от тях обградиха Джак и Хариет, другите се заеха да разчистят покрива. Нови сирени се присъединиха със скърцане на спирачки към компанията долу. Откъм склада се чуваха изстрели и викове.
Овързан в алпинистки каиши мъж пристъпи и коленичи до тях.
Хариет вдигна очи и видя познато лице.
— Директор Кроу?
— Не ли време да минем на „ти“, госпожо Пиърс?
— Как ни намерихте?
— Някой, изглежда, е вдигнал голяма врява в уличката пред кланицата — обясни той с уморена усмивка. — Достатъчно, за да направи трайно впечатление на околните.
Хариет стисна ръката на съпруга си. Ето че благодарение на неговите актьорски способности ги бяха открили. Пейнтър продължи:
— От сутринта наблюдаваме улицата, а преди четиридесет и пет минути един от патрулните полицаи попаднал на приятен господин с пазарска количка. Познал ви на снимката. Явно сте му направили голямо впечатление — или пък човекът по принцип си страда от параноя, — но така или иначе си направил труда да запише номера на пикапа, също марката и модела. Оттам нататък беше лесно — бързо проследихме джи пи еса на пикапа и ето ни тук. Съжалявам, че се забавихме толкова.
Джак вдигна ръка да изтрие набързо едното си око, извърнал глава, така че да не видят сълзите му.