Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Кръвта на Грей се вледени. Ако Насър казваше истината, епидемията при остров Рождество не бе плод на случайност.
— Вие… вие съзнателно сте заразили крайбрежните води на остров Рождество?
Погледна към Сейчан за потвърждение. Тя така и не го погледна в очите. Насър продължи:
— Проучването на морските течения и приливните модели показваше, че е достатъчно да заложим гредата близо до брега и да чакаме. Да видим какво ще стане. Точно това правехме — наблюдавахме и събирахме проби, — когато тази дама се появи неканена на сцената. — Той кимна към Сюзан. — Тя и приятелите й. Първите човешки обекти на експеримента. Разбира се, малко по-късно теченията отнесоха заразата и до острова, както бяхме предвидили. Перфектният сценарий на една локализирана и контролирана епидемия.
Лиза измърмори:
— А после туристическият кораб им дошъл дюшеш — идеалната възможност да ожънат посятото.
Грей отстъпи назад. Сейчан промълви зад него:
— Сега вече знаеш защо трябваше да ги спра. Грей се обърна да я погледне.
Да, но се беше провалила… всички те се бяха провалили.
11:11
Сюзан се носеше в мъгла, като в сън наяве. Огън танцуваше в мозъка й.
Откакто се бе разголила на слънчевата светлина, нещата се бяха променили. Беше пресякла някаква граница. Усещаше го вътре в черепа си. Вече не беше докрай себе си… или пък беше себе си повече от всякога.
Носеше се с откъсната котва сред океан от спомени за възраждащо се минало. Миналото й изпълзяваше от ниши, които отдавна беше смятала за забравени и недостъпни. Сплитаха се заедно, ден с ден и час с час, сливаха се в съвършено цяло. Миналото й оживя отново, не на късчета и отрязъци, а в цялостна, непрекъсната панорама.
И тя беше в състояние да си го спомни цялото в едно — от натиска върху черепа, когато контракциите я бяха избутали от утробата на майка й… до ритъма на сърцето си сега. Усещаше милувката на въздуха върху голата си кожа, всеки повей на течението, и те се впечатваха в паметта й неделими, сливаха се с преживяното досега. И всичко това кротуваше, затаило дъх в един потрепващ, напрегнат до спукване мехур.
А отвъд тънката му повърхност… имаше още. Но тя не беше готова да пристъпи там.
Знаеше, че преди това има да извърви още път.
Долу.
Сега, когато огнените очи бяха покрити, паниката й беше утихнала до смътен проблясък.
И докато се носеше между миналото и настоящето, което се разгъваше с всеки поет от дробовете й дъх, нови думи се отронваха бавно в езерото на живота й като капки, които чуваш от крачка разстояние.
„… достатъчно да заложим гредата близо до брега и да чакаме. Да видим какво ще стане… когато тази дама се появи неканена на сцената. Тя и приятелите й. Първите човешки обекти на експеримента…“
НЕ.
Кратката нота прозвънтя в тялото й.
Понесла целия си живот в безкрайния миг между две дихания, тя отново се озова под водата, безтегловна. Видя край на потъмняло от времето дърво да стърчи от пясъка. Мислите й от онова време се върнаха, сякаш още се носеше във водата там. Беше решила, че някакъв трус е освободил гредата от хватката на морското дъно или пък последното цунами я е оголило, размествайки пясъчните пластове.
Сега знаеше истината.
Че гредата е била оставена там.
Целенасочено.
За да убива.
Спомни си с какво нетърпение бе чакала да каже на съпруга си, който обожаваше да се гмурка около потънали кораби. И този спомен изпълни сетивата й до точката на претоварване.
Грег.
Сега знаеше истината.
Защо беше умрял той.
И истината беше огън.
11:12
Лиза се облегна на Грей, който пак я беше прегърнал през раменете. Вдигна поглед към кръга дула горе. Насър говореше нещо, но тя не го чу, изгубила се в блатото на собствената си вина.
После Грей се напрегна осезаемо до нея и това я върна към настоящето.
Горе, при ръба на кладенеца, Сюзан бавно вдигна глава и русата й коса се раздели пред лицето. Лице, изгубено в неизмерна ярост. Пазачите не обърнаха внимание, заслушани в думите на Насър. А току зад него кожата на Сюзан бързо придоби блясък с нов интензитет.
Очите й горяха.
Усетил нещо, Насър понечи да се обърне.
Лиза не видя Сюзан да помръдва.
Седеше си на отчупената плоча от олтара… а миг по-късно вече се притискаше в Насър, стиснала го силно през гърдите, опряла буза в неговата сякаш в пристъп на неочаквана интимност.
Той изкрещя — вой се изтръгна от гърлото му.