Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
После тялото й се сгърчи. Лиза си представи как ослепителният заряд се влива в зениците й, втурва се по зрителните нерви и стига до мозъка.
Но явно и това не беше достатъчно.
Сюзан разкъса блузата си и изложи още от кожата си на светлината. Разкопча панталоните си и те се свлякоха безпрепятствено надолу по изтънялото й от болестта тяло. Останала по гащички и сутиен, Сюзан продължи към портата. Пазачите очевидно се смутиха — не знаеха как да реагират на тази полугола жена. Все пак пристъпиха напред да й препречат пътя. Камбоджанецът размаха ръка и излая заповедно:
— Д’тай! Б’пел к’раоуее! Сюзан не му обърна внимание. Продължи да върви напред с намерение да мине между двамата. Другият пазач я сграбчи за ръката и успя да я завърти наполовина. Свъсеното му лице се сгърчи в агония. Той дръпна ръката си като ужилен. Дланта му беше изгорена до месото. От пръстите му закапа кръв, той отскочи назад и се блъсна в стената.
Камбоджанецът свали пушката от рамото си, трескаво я вдигна и насочи дулото към тила на Сюзан, която вече го беше подминала.
— Не! — извика Лиза. Стрелецът хвърли поглед към нея.
— Предаваме се! — каза тя. Пейнтър беше споменал някакво име, когато й разказваше за Грей, но тя не можеше да си го спомни. А после изведнъж се сети. — Заведете ни при Амен Насър!
10:48
— Елате да видите! — извика Вигор, неспособен да скрие вълнението си.
Грей стоеше на няколко метра встрани и разглеждаше една от поддържащите колони. Колоните бяха изградени от каменни дискове, дебели по трийсетина сантиметра и широки цял метър. Грей плъзна пръст по една от дълбоките пукнатини.
В центъра на помещението Сейчан и Ковалски стояха до каменното лице и гледаха как сапьорите на Насър подготвят издялания блок за взривяване.
Пронизителният вой на диамантено свредло се чу за пореден път, усилен от акустиката на свода. Още една дупка зейна в лицето — дълбока трийсетина сантиметра и с диаметър два. В другите дупки вече беше поставен заряд с прилежащите му жици — два пъти повече, отколкото бяха използвали за взривяването на олтара горе. В шахтата висяха въжета, с които спускаха машини и експлозиви към дъното на кладенеца.
Сноп ярка слънчева светлина огряваше трескавата дейност.
За разлика от Сейчан и Ковалски, Вигор не можеше да наблюдава спокойно това светотатство. Дори сега побърза да отклони поглед и насочи вниманието си към стената, която разглеждаше. Встрани от снопа светлина стената тънеше в дълбоки сенки. Бяха му дали фенерче, за да потърси друг вход към подземната камера. И макар че му беше противно да помага на Насър, усилията му, в случай на успех, можеха да ограничат поне в някаква степен насилието над тези древни руини.
Ала отпуснатото му време беше крайно недостатъчно.
Десет минути.
След като подготвителните работи започнаха, Насър се върна горе, в централното светилище. Преди това Вигор го видя как проверява телефона си за обхват. Обхват явно нямаше и той се беше върнал горе, като нареди на хората си да побързат.
Грей застана до Вигор.
— Какво? Да не би да откри друг вход?
— Не — призна Вигор. Беше обиколил цялото помещение. Друг вход нямаше. Изглежда, единственият път надолу беше през каменното лице на богинята Локесвара. — Но открих това.
Изчака един от патрулиращите пазачи да ги подмине, после опря фенерчето си на стената, така че лъчът му да сочи нагоре. Появи се сложен релеф върху голям отрязък от стената, напомняше за релефните изображения по стените на вътрешния двор. Само че тук нямаше фигури, а само каскада от плетеници.
— Какво е това? — Грей плъзна пръсти по релефното изображение.
Сейчан и Ковалски се бяха приближали и надничаха иззад тях.
Вигор премести фенерчето така, че да разшири лъча му.
— В началото реших, че е просто украса. Покрива изцяло стените. — Той описа кръг с ръка. — Всяка повърхност.
— Тогава какво е, по дяволите? — измърмори Ковалски.
— Нищо общо с дяволите няма, господин Ковалски — поправи го Вигор. — А с ангелите.
Насочи фенерчето към малък участък, като стесни с шепи лъча му.
— Вгледайте се внимателно.
Грей приближи лице до стената и плъзна пръсти по релефа. И изведнъж разбра.
— Плетеницата всъщност се състои от ангелски символи, нагъсто и разбъркани сякаш.
Сейчан застана до него и също плъзна пръсти по стената, лицата им почти се допираха.
— Не е възможно. Не казахте ли, че ангелската писменост била измислена от някакъв тип през седемнайсети век?
Вигор кимна.