Мъжки игри

От „Тимирязевская“ те поеха към агенцията, където работеше сестрата на Лада. Коротков през цялото време хленчеше и се оплакваше, че бил гладен, но Настя този път не го подкрепяше. Не усещаше нито глад — макар че за последен път беше яла преди цяло денонощие, нито студ — което също беше необичайно за нея през зимния сезон, нито умора. Не усещаше почти нищо, освен хладна решимост да приключи с това дело веднъж завинаги и да напусне тази служба.

Когато минаваха покрай поредния павилион с надпис „Топли сандвичи“, Коротков все пак спря.

— Ти както искаш, но аз не мога повече — заяви той. — Отивам да си купя нещо за ядене. На теб какво да ти донеса?

— Нищо не искам.

— Стига, Ася, не може така, трябва да ядеш.

— Не съм гладна, Юрик, честна дума.

— Добре! — сърдито каза той и слезе от колата.

Върна се след няколко минути, в едната ръка носеше увити в пакет сандвичи, в другата — пластмасова чашка с кафе.

— Дръж! — подаде той чашката на Настя.

Тя взе кафето и благодарно се усмихна.

— Благодаря ти, ти си истински приятел.

Коротков седна в колата, извади един сандвич и лакомо отхапа почти половината.

— Ще ми се да не забравяш това, приятелко — каза той.

— Кое?

— Че съм ти истински приятел.

— Благодаря — повтори тя.

„Пада ти се, Каменская, заслужи си го — изкоментира наум Настя. — Юра наистина ти е приятел, винаги ти е помагал и не е имало случай да те предаде, а ти го обиждаш, като му демонстрираш недоверието си и не му казваш какво те безпокои. Безпокои ли? Направо те подлудява. За какво са приятелите, ако ти постоянно им показваш, че не се нуждаеш от тях? Сигурно Ирочка беше права. Впрочем напоследък това се случва със завидно постоянство: всички наоколо са прави — освен тебе, Каменская. Само ти не си права. Само ти постоянно грешиш.“

— Юра, как мислиш, за какво е потрябвала Анна на Паригин?

За миг Коротков престана да дъвче и се извърна към Настя.

— За нищо — учудено отговори той. — Имали са връзка. Обикновена любовна връзка, каквито имат милиони мъже с милиони жени. И тук ли виждаш нещо нечисто?

— Не виждам, но подозирам, че го има. Прекалено много съвпадения, в нормалния живот така не става. И двамата по един или друг начин са свързани с Доценко, имам предвид — познават се с него. И после, аз много добре си спомням какво ми разказваше Миша за срещите си с Лазарева. Тя е била влюбена в него и е очаквала той да започне да настоява за интимни срещи. Откъде тогава се взе тази любовна история с Паригин?

— Ами може историята с Паригин да е минала и да е прераснала в обикновени приятелски отношения — предположи Юра. Той трескаво довърши първия хамбургер и зашумоля с хартията, развивайки втория. — Между другото доста са вкусни — каза той, — глупаво постъпи, като не пожела да хапнеш, защо отхвърляш възможността за внезапно зародила се любовна история? Лазарева, ако съдим пак по разказите на Миша, е била импулсивно момиче, пламенно, влюбчиво, чувствата й са се пораждали лесно и бързо. Миша е изчезнал, престанал е да идва на срещи и точно тогава тя среща нов мъж, защо да не се възползва? Не разбирам какво те притеснява.