Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Добре ли си подремна, Джеймс?
„Подремна!“ Той се измъчваше, а тя пита добре ли е подремнал!
— Какво става с Дарти? — запита той и я стрелна с очи.
Емили не губеше никога самообладание.
— Какво ти се е счуло? — запита кротко тя.
— Какво става с Дарти? — повтори Джеймс. — Фалирал ли е?
— Глупости!
Джеймс изправи с невероятно усилие щъркелоподобната си фигура.
— Вие никога нищо не ми казвате — каза той. — Дарти е фалирал.
Емили сметна, че най-важното нещо засега е да разсее тази натрапчива мисъл.
— Не е фалирал — отвърна уверено тя. — А е заминал за Буенос Айрес.
Да бе казала „на Марс“, не би му нанесла по-зашеметяващ удар; за въображението на Джеймс, инвестирано изключително в британски ценни книжа, и двете понятия бяха еднакво смътни.
— Защо е заминал там? — запита той. — Няма пари. Какво е взел със себе си?
Развълнувана от разказа на Уинифред и отегчена от непрестанните оплаквания на съпруга си, Емили отвърна спокойно:
— Бисерите на Уинифред и една балерина.
— Какво? — повтори Джеймс и седна.
Внезапното му отпадане я изплаши; тя го погали по челото и каза:
— Не се вълнувай, Джеймс!
Тъмна червенина се разля по бузата и челото му.
— Аз ги платих — каза разтреперан той; — Дарти е крадец! Знаех си аз… какво ще стане. Тоя човек ще ме погуби; ще… — Езикът му измени и той замълча.
Емили, която смяташе, че отлично го познава, се разтревожи и отиде към бюфета, дето държеше валериана, защото не съзнаваше как в тази слаба, трепереща обвивка упоритият Форсайтов дух се бори срещу невероятното вълнение, предизвикано от това оскърбление, нанесено на форсайтовите принципи… не съзираше дълбоко дълбоко вкоренения Форсайтов дух, който казваше: „Не се ядосвай, излишно е.“ Но макар и невидим за нея, този Форсайтов дух помогна на Джеймс повече от валериана.
— Пийни от това — предложи тя.
Джеймс отстрани с ръка чашата.
— Къде е била Уинифред — запита той, — за да допусне да й вземе бисерите?
Емили разбра, че кризата е минала.
— Може да й дам моите — опита се да го успокои тя. — Аз не ги нося. Най-добре ще бъде да се разведе.
— Много бързате! Да се разведе! Никой в нашия род не се е развеждал. Къде е Соумс?
— Ей сега ще дойде.
— Няма да дойде! — възрази сърдито Джеймс. — Той е на погребение. Мислите, че нищо не знам.
— Добре, добре — отвърна спокойно Емили. — Само че не бива да се вълнуваш, когато ти съобщаваме за нещо.
Оправи възглавницата зад гърба му, остави валериана до него и си отиде.
И Джеймс остана със своите видения — Уинифред в бракоразводен съд, името на семейството по вестниците; буци пръст по ковчега на Роджър; Вал, поел пътя на баща си; бисерите, които бе платил и нямаше да види вече; рентата, спаднала отново до четири на сто; Англия, тръгнала по дяволите. Докато денят се превръщаше в нощ, а времето за чай и вечеря отминаваше, тези видения ставаха все по-объркани и заплашителни… Нищо не му казваха… докато не остана нищо от цялото богатство; но и това не му казваха. Къде ли е Соумс? Защо не идва?… Взе чашата с негуса и, докато я вдигаше, видя сина си, който го гледаше, застанал край него. Джеймс въздъхна с облекчение, остави чашата и каза:
— Ето те най-после! Дарти заминал за Буенос Айрес!
Соумс кимна.
— И толкова по-добре — каза той. — Отървахме се.
Вълна на успокоение се разля в съзнанието на Джеймс. Соумс знаеше какво говори. Само той от всички тук имаше здрав разум. Защо не остане да живее при тях? Той нямаше свой син.
— На моите години човек става неспокоен — оплака се Джеймс. — Иска ми се по-често ти да си тук, моето момче.
Соумс кимна отново. Неподвижното му лице изрази съчувствие, но той пристъпи по-близо и, сякаш случайно, докосна рамото на баща си.