Камъкът на раздялата

Секретарят му, който изучаваше боядисаните квадратчета на стената, се обърна.

— Добре, но недейте да четете дълго, ваше светейшество.

— Няма. Очите ми се уморяват много бързо на светлина от свещи.

Диниван се взря за миг в стареца, а после импулсивно клекна, хвана дясната ръка на лектора и целуна иленитовия му пръстен.

— Благословен да сте, ваше светейшество.

Ранесин го погледна с разтревожена привързаност.

— Наистина май си се преуморил, скъпи приятелю. Държането ти е доста необикновено.

Диниван се изправи.

— Вие току-що отлъчихте Върховния крал, ваше светейшество. Това ни осигурява един наистина доста необикновен ден, нали?

Лекторът махна с ръка.

— Не че това ще направи нещо. Кралят и Приратес ще направят това, което пожелаят. Хората ще чакат да видят какво ще се случи. Елиас не е първият крал, който изпитва неодобрението на Майката Църква.

— Тогава защо да го правим? Защо да се изправяме срещу него?

Ранесин лукаво се вгледа в очите му.

— Ти говориш, като че ли това отлъчване не беше собствената ти най-лелеяна надежда. Ти от всички хора знаеш защо, Диниван: трябва да проговаряме, когато злото се покаже, независимо дали има надежда, или не. — Той затвори книгата. — Всъщност съм твърде уморен дори за да чета. Кажи ми истината Диниван. Има ли много надежда?

Свещеникът го погледна изненадано.

— Защо питате мен, ваше светейшество?

— Отново си наивен, сине мой. Зная, че има много неща, с които не тревожиш уморения старец. Също така знам, че има добри причини за дискретността ти. Но кажи ми, от собственото ти знание… има ли надежда?

— Винаги има надежда, ваше светейшество. Вие сте ме научили на това.

— А. — Усмивката на Ранесин бе странно доволна. Той се отпусна сред възглавниците.

Диниван се обърна към младия дякон, който дремеше до леглото на лектора:

— Внимавай да пуснеш резето, след като си тръгна. — Младежът се сепна и кимна. — И не пускай никого в покоите на господаря тази нощ.

— Няма, отче, няма.

— Добре. — Диниван пристъпи към тежката врата. — Лека нощ, ваше светейшество. Бог да е с вас.

— И с теб — отвърна Ранесин. Диниван тръгна към коридора и дяконът стана да залости вратата.

Коридорът бе съвсем слабо осветен. Диниван се озърна нетърпеливо и видя четиримата пазачи на лектора — стояха нащрек покрай потъналата в сенки стена, с мечове на кръста и с копия в покритите с броня ръце. Той въздъхна успокоен и тръгна към тях. Може би трябваше да накара още две двойки да се присъединят към тези. Нямаше да е сигурен за безопасността на лектора, докато Приратес не си тръгнеше за Хейхолт и предателят Бенигарис не си отидеше в херцогския замък.