Кралицата на Юга
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651795
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кралицата на Юга». Краткое содержание книги:
В тона му се долавяше нова студенина. Много лоши врагове сме, казваше тонът му. От най-лошите. Разполагаме с долари и дяволска упоритост.
— Но убиха Гуеро, без да им мигне окото.
— Да — Ранхел клатеше отново глава. — Затова ви казвам, че човекът, издал пряката заповед за засадата в Еспинасо де Диабло, не е знаел, че е агент… Името навярно ви е познато, макар че преди малко отрекохте да сте го чували: Сесар Батман Гуемес.
— Не си го спомням.
— Разбира се. Дори при това положение, в състояние съм да ви уверя, че той само е изпълнявал нечия поръчка. Това копеле прекарва дрога за себе си, така са му казали. Добре би било да се даде пример за назидание. Известно ни е, че Батман Гуемес не се е съгласил лесно. Очевидно Гуеро Давила му е допадал… Но в Синалоа задълженията са си задължения.
— И кой според вас, е дал поръчката и е настоял за смъртта на Гуеро?
Ранхел се почеса по носа, погледна към Тапиа, после пак към Тереса, с крива усмивка. Седеше на края на стола, с ръце на коленете. Вече нямаше добродушен вид. Сега, реши тя, заприлича на зло ловно куче с добра памет.
— Друг, когото вероятно също не си спомняте… Настоящият депутат от Синалоа и бъдещ сенатор Епифанио Варгас Ороско.
Тереса облегна гръб на стената и огледа малкото клиенти, които в този час пиеха в „Олд Рок“. Често размишляваше по-добре, когато се намираше сред непознати, наблюдавайки ги, вместо сама с другата жена, която носеше в себе си. На връщане в Гуадалмина неочаквано беше казала на Поте Галвес да кара към Гибралтар. След като преминаха желязната ограда, тя насочи стрелеца по тесните улици. Накрая му нареди да спре черокито до бялата фасада на малък английски бар, където ходеше често — в един друг живот — със Сантяго Фистера. Вътре всичко беше както преди: с колоните и глинените съдове, окачени по гредите на тавана, снимки на кораби, исторически гравюри и морски сувенири по стените. Поръча на бара една „Фостърс“, бирата, която Сантяго пиеше винаги, когато отиваха там. Без да отпива, отиде да седне на тяхната маса, до вратата, под малката картина със сцената на смъртта на английския адмирал — сега вече знаеше кой е Нелсън и какво се беше случило при Трафалгар. Другата Тереса се навърташе наоколо и я наблюдаваше отдалеч, внимателно. В очакване на решенията. На някаква реакция спрямо всичко, което току-що й бяха разказали и което постепенно допълваше общата картина. То обясняваше нея и другата. Също така изясняваше най-сетне събитията, които я бяха довели дотук. Сега знаеше много повече, отколкото беше мислила, че знае.
Беше ми много приятно, беше отговорът й. Точно това каза, когато мъжът от ДЕА и другият от посолството свършиха да говорят и останаха с вперени в нея очи, очакващи реакцията й. Вие сте луди, беше ми много приятно, довиждане. Тръгнаха си разочаровани. Навярно са се надявали на обсъждане, на обещания. Ангажименти. Но безизразното й лице и равнодушното й поведение им оставиха малка надежда. Няма начин. Праща ни на майната си, беше казал тихо Ектор Тапиа на излизане, но не толкова тихо, че тя да не чуе. Въпреки изисканите си обноски, дипломатът изглеждаше разбит. Размислете добре, бяха думите на другия на сбогуване. Не виждам, отговори тя, когато вече затваряха вратата зад себе си, върху какво трябва да размислям. Синалоа е много далеч. Довиждане.
Но сега седеше в гибралтарския бар и размисляше. Спомняше си точка по точка казаното от Уили Ранхел и го подреждаше в главата си. Историята на дон Епифанио Варгас. Историята на Гуеро Давила. Собствената си история. Старият шеф на Гуеро, беше казал грингото, самият дон Епифанио е проучил въпроса с ДЕА. В началото на кариерата си като собственик на „Нортеня де Авиасион“, Варгас наел самолетите от „Съдърн Еър Транспорт“, зад която всъщност стояло американското правителство, фирмата му служела за транспортиране на оръжие и кокаин, а с парите от това ЦРУ финансирало войната на контрите в Никарагуа. Самият Гуеро Давила, вече агент на ДЕА по това време, бил един от пилотите, които разтоварвали военно оборудване на летището в Лос Лянос в Коста Рика и се връщали във Форт Лодърдейл, Флорида, с дрога на картела Меделин. След като всичко това приключило, Епифанио Варгас продължил да поддържа чудесни отношения с хората от другата страна, по този начин успял да узнае по-късно за митничаря, който издал Гуеро. Варгас платил на доносника и известно време пазил информацията, без да взема решение. Босът от планината, предишният миролюбив селянин от Сан Мигел де лос Орнос, бил от тези, които никога не прибързвали. Бил почти извън прекия бизнес, пътищата му поели в друга посока, фармацевтичната дейност, ръководена отдалеч, вървяла добре, а приватизацията в последно време му позволила да изпере големи капитали. Семейството му живеело в огромно ранчо близо до Ел Лимон, срещу което беше заменил къщата в Чапултепек в Кулиакан, издържал и любовница, известна бивша манекенка, в скъпо жилище в Масатлан. Не виждал защо да усложнява живота си с решения, които биха могли да му навредят, с единствената цел да си отмъсти. Гуеро работел сега за Батман Гуемес и на Епифанио Варгас не му влизало в работата да се занимава с него.