Кралицата на Юга

Накрая го убиха. Официално поводът беше ясен: склонен на извънредни рискове, той се възползва от полетите, за да пренася собствени пратки дрога. Харесваше му да играе на страната на няколко отбора, в това беше замесен и роднината му Чино Пара. ДЕА беше горе-долу в течение, но ставаше дума за ценен агент и му даваха известна свобода. Накрая обаче наркотрафикантите си разчистиха сметките с него. Известно време Ранхел не беше сигурен дали го убиха заради частния превоз на дрога или някой го беше издал. Трябваха му три години, за да разбере. Един кубинец, заловен в Маями, работещ за хората от Синалоа, се включи към програмата за защита на свидетелите и изпълни осемнадесет часа магнетофонни записи с разкритията си. В тях разказа, че Гуеро Давила е убит, защото някой провалил прикритието му. Глупава грешка: американски митничар в Ел Пасо случайно достигнал до поверителна информация и я продал на наркобосовете за осемдесет хиляди долара. Другите свързали фактите, започнали да стават подозрителни и накрая стигнали до Гуеро.

— Това за дрогата в „Чесна“-та — заключи Ранхел — беше претекст. Бяха го взели на мушка. Любопитното е, че тези, които го убиха, не знаеха, че е наш агент.

Замълча. Тереса все още осмисляше последното.

— А как може да сте сигурен?

Грингото кимна убедено с глава. Професионалист.

— От убийството на агент Камарена насетне наркобосовете знаят, че никога не прощаваме за смъртта на наши хора. Действаме непреклонно, докато виновните не умрат или не бъдат вкарани в затвора. Око за око. Това е правило. А ако тия типове разбират от нещо, то това са правила и ред.