Кралицата на Юга

— Преди дванадесет години — уточни Ектор Тапиа, много встрани от случая. Или извън него.

— … И с други, които са на път да се случат. Във вашата страна.

— Моята страна, казвате.

— Точно така.

Тереса погледна цигарата. Няма да изчакам да я допуша, говореше мимиката й. Тапиа я разбра отлично, защото отправи неспокоен поглед към другия. Давай, че ще я изпуснем. Караше го безмълвно да побърза. Ранхел явно беше съгласен с него. Така че подхвана по същество.

— Говори ли ви нещо името Сесар Батман Гуемес?

Три секунди мълчание, два погледа, вперени в нея. Изпусна дима толкова бавно, колкото можеше.

— Всъщност не.

Двата погледа се пресякоха помежду си. После отново се насочиха към нея.

— Въпреки това — каза Ранхел, — вие сте го познавали преди време.

— Колко странно. Тогава щях да си го спомням, нали? — погледна часовника на стената, търсеше учтив начин да стане и да сложи край на разговора. — … А сега, ще ме извините…

Двамата мъже пак се спогледаха. Тогава този от ДЕА се усмихна. Направи го широко, приветливо. Почти дружелюбно. В неговия занаят, помисли си Тереса, хората, които се усмихват така, пазят ефекта за особени случаи.

— Дайте ми само още пет минути — каза грингото. — За да ви разкажа една история.

— Харесват ми само историите с добър край.

— Краят зависи от вас.

И Гилермо Ранхел, когото всички наричаха Уили, започна да разказва. ДЕА, обясни той, не е корпус за специални операции. Занимава се със събиране на данни от полицейски характер, поддържа мрежа от осведомители, изработва подробни доклади за дейностите, свързани с производството, трафика и пласирането на наркотиците, свързва всичко това с лични и фамилни имена и структурира даден случай, за да издържи пред съда. За тази цел се използват агенти. Като него. Хора, които проникват в организациите на наркотрафикантите и действат там. Самият Ранхел е работил така, първо внедрен в група на мексиканци, живеещи в Калифорния, после — в Мексико, като ръководител на агенти под прикритие, в продължение на осем години. С изключение на един период от четиринадесет месеца, през които е бил в Меделин, Колумбия, свръзка между своята агенция и съответните служби към местната полиция, натоварен със залавянето и смъртта на Пабло Ескобар. Оказа се, че прословутата снимка на мъртвия наркобос, заобиколен от мъжете, които го бяха убили в Лос Оливос, е направена от самия Ранхел. Сега тя висеше в рамка на стената в кабинета му във Вашингтон.

— Не виждам как всичко това може да интересува мен — каза Тереса.

Гасеше цигарата в пепелника, без да бърза, но решена да приключи този разговор. Не за първи път полицаи, агенти или трафиканти идваха с разни истории. Не възнамеряваше да си губи времето.