![Деца от кръв и кости [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/7/deca-ot-krv-i-kosti-bg-download.jpg)
Деца от кръв и кости [bg]
- Автор: Адейеми Томи
- Серия: Деца от кръв и кости #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542721437
- Переводчик: Надя Златкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деца от кръв и кости [bg]». Краткое содержание книги:
„Феномен.“ Entertainment Weekly
„Следващото голямо нещо в литературата и киното.“ Ebony
„Една от най-големите дебютни книги за тийнейджъри тази година.“ Teen Vogue
Докато кръвта му тече по пръстите ми, светът около мен почернява и тялото ми се стопля. В тъмнината виждам всичко — виждам него.
Той тича из улиците на Калабрар, ритайки топка за агбьон из калта с по-малкия си брат. Детето в него се усмихва по начин, по който тате никога не се усмихваше, с усмивка, която не познава болката в света. С един силен удар топката отхвърча надалече и се появява младото лице на мама. Тя е поразително красива. Лъчезарна. Отнема дъха му.
Лицето й избледнява и се появява магията на първата им целувка, страхопочитанието при раждането на сина. Страхопочитанието се замъглява, докато той приспива в люлката малката си дъщеря и гали с ръка бялата ми коса.
В кръвта му усещам момента, в който се събужда след Нападението, болката, която никога не угасва. В кръвта му усещам всичко.
В кръвта му усещам него самия.
Духът на тате се втурва през същността ми, сякаш земята се разцепва на две. Всеки звук ечи по-силно, всеки цвят грее по-ярко. Душата му дълбае по-дълбоко в мен от каквато и да е магия, която някога съм усещала, по-дълбоко от магията изобщо. Не заклинания препускат през вените ми.
А неговата кръв.
Самият той.
Най-голямата жертва.
Най-великата кръвна магия, която мога да използвам.
— Убийте я!
Първите двама стражи се спускат към мен с насочени мечове. Тичат с всички сили.
Последната грешка, която ще направят.
Когато се приближават, духът на тате изхвръква от тялото ми в две остри извиващи се сенки. Тъмнината размахва силата на смъртта, направлява силата на кръвта. Те преминават през нагръдниците на войниците, набождайки ги като месо на шиш. Във въздуха бликва кръв и тъмни струи се изливат от дупките в гърдите им.
Мъжете се задавят с последния си дъх, а очите им се изцъклят. Те дишат, хриптейки, докато телата им се разпадат на пепел.
Още.
Още смърт. Още кръв.
Най-тъмната част от гнева ми най-после има силата, за която винаги е жадувала, възможност да отмъсти за мама. Сега и за тате. Ще взема тези сенки на смъртта и ще ги унищожа.
Всички, всеки един от тях.
Не. — Гласът на тате ехти в главата ми, силен и уверен. — Отмъщението е безсмислено — повтарям на себе си. — Все още има време това да се оправи.
— Как?
Взирам се в хаоса, когато хората на Роен и Кеньон се втурват в битката.
Отмъщението е безсмислено — повтарям на себе си. — Отмъщението е безсмислено…
Когато думите се избистрят, аз го виждам — единствения човек, който бяга от битката. Инан се втурва към търкалящия се слънчев камък през цялата лудост, избягвайки мечовете на хората на Роен.
Ако нямаме магия, те няма да се отнасят с уважение към нас — гърми духът на тате. — Трябва да знаят, че можем да отвърнем на удара. Ако изгорят нашите домове…
И аз ще изгоря техните.
Глава осемдесет и първа
Инан
Момичето, което прегръщах в съня си, го няма. На нейно място беснее чудовище. То е оголило ноктите на смъртта.
Две черни сенки се изстрелват от ръцете на Зели и се втурват напред като отровни змии, жадни за кръв. Отмъщение. Пронизват първите двама стражи. И тогава нещо проблясва в сребристите очи на Зели.
Погледът й се насочва към мен. Слънчевият камък грее в ръката ми. Изваденият ми меч едва успява да отвърне на удара, когато първата сянка напада.
Остра като сабя, тя се удря в меча ми, отскачайки във въздуха. Следващата атака идва бързо. Прекалено бързо, за да я блокирам…
— Принц Инан!
Един от стражите се хвърля напред. Дава живота си вместо моя. Сянката пронизва тялото му — той изхриптява и се превръща в пепел.
Небеса!
Оттеглям се сред хаоса. Нейните сенки се извиват назад, готвейки се за нова атака. Тичам, а тя ме следва. Душата й с аромат на солено море бушува като океанска буря.
Не мога да я спра, дори и с енергията на слънчевия камък. Никой не може. Аз съм мъртъв. Умрях в момента, в който баща й падна на пода.
Небеса! Боря се със сълзите си. Болката на Зели все още пулсира в мен. Скръб, толкова силна, че би могла да разтърси земята. Той трябваше да живее. Тя трябваше да е спасена. Аз трябваше да изпълня обещанията, които й дадох. Щях да направя Ориша едно по-добро място…
Съсредоточи се, Инан. Издишам дълбоко и дълго и броя до десет. Не мога да се предам. Магията все още представлява заплаха. Заплаха, която само аз мога да унищожа.
Тичам през залата към статуята на Ори. През ума ми преминават възможните изходи. Ако Зели извърши ритуала, тя ще ни унищожи. И тогава цяла Ориша ще пламне. Не мога да позволя това да се случи. Независимо от всичко планът ми остава същият — да взема камъка, да взема свитъка.