Дълбина в небето [bg]

Синьо сияние — по-синьо и от най-синия цвят — се появи в ъгълчетата на очите му. Фам едва-едва открехна клепки. В стаята цареше непрогледен мрак. Светлината откъм примигващия екран беше твърде слаба, за да различи цветовете в помещението. Нищо не помръдваше. Само хамакът му леко се поклащаше под лекия полъх на вентилатора. Синята светлина струеше отвсякъде. Идваше от неговия зрителен нерв. Фам пак затвори очи и повтори дихателното упражнение. Синьото трепкащо сияние се появи отново. Беше ефект от сливането на лъчите на локализаторите, които направляваха другите два, разположени в слепоочието и ухото му. Връзката най-сетне се получи, но беше още твърде елементарна — като случайните проблясъци, на които повечето хора не обръщат никакво внимание. Системата беше програмирана така, че да се разкрива много предпазливо пред натрапниците. Този път той не отвори очи и не промени ритъма на дишане и пулса. Сключи пръсти. Секундите минаваха. Светлината отново просветна, отвръщайки на неговия зов. Фам се прокашля и произволно размърда дясната си ръка. Синьото сияние примигна: едно, две, три… Беше ритъмът на пулса му. Той отвърна, използвайки уговорения преди много време код.

Най-после успя да премине контролния модул. Намираше се в системата! Светлинките под клепачите му бяха само първоначалното приветствие. Сигурно щяха да изминат Ксек, докато настрои мрежата на локализаторите да работи с прецизността на компютърен монитор. Зрителният нерв беше твърде сложен, за да осигури толкова бързо съвършено видеоизображение. Но не това беше най-същественото сега. Важното е, че системата му отвърна. Старите връзки постепенно оживяваха. Локализаторите фиксираха своите физически параметри — вече можеше да се свърже с тях по всяко време. Оставаха само три Мсек до края на това Бдение. На всяка цена трябваше да приключи с най-необходимото: да влезе в мрежата на флотата и да си измисли ново прикритие. Какво ли да е този път? Нещо ужасно, разбира се. Някаква много унизителна причина, поради която „Фам Тринли“ се е правил на клоун през всичките тези години. Някаква история, на която Нау и Брюхел непременно ще клъвнат и която биха се опитали да използват като средство за натиск над него. Но каква да е тя?