Кралица на сенките

Двата моста от вериги и дъски бяха единственият път до отсрещния край. А тъй като гъстият Оуквалдски лес възпрепятстваше уивърните, само по тях можеха да се измъкнат на вещиците, които несъмнено щяха да ги подгонят пеша.

– Побързайте – изкрещя Роуан, като наближиха руините на храма.

Древната постройка беше толкова малка, че дори жриците не бяха живели там. Единствената украса на скалния остров бяха петте белязани от времето колони и рушащият се куполест покрив. Нямаше дори олтар, поне не и оцелял след толкова векове.

Очевидно хората се бяха отказали от Темис дълго преди появата на адарланския крал.

Елин се молеше единствено мостовете от двете страни на храма...

Едион наби пети пред първия мост. Каол го следваше на тридесетина крачки, а Елин и Роуан тичаха след него.

– Стабилен е – обяви Едион.

И преди да е успяла да го спре, братовчед ù хукна по него. Мостът заподскача и се залюля, но удържа тежестта му, въпреки че сърцето ù спря за момент. В следващия миг Едион стоеше на скалния остров, издигащ се като самотен каменен стълб, изваян от буйната река далеч под краката им. Той махна на Каол.

– Един по един – нареди.

Зад гърба му чакаше вторият мост.

Каол премина с бърза крачка между каменните колони в началото на първия мост и тънките железни вериги се загърчиха от внезапното раздвижване. Той полетя към храма с по-голяма бързина, отколкото някога беше постигал по време на сутрешните тренировки на територията на двореца.

Елин и Роуан пристигнаха пред колоните и...

– Не си и помисляй да спориш... – изръмжа Роуан и я бутна пред себе си. Свещени богове, каква бездна зееше под краката им. Тътенът на реката ги достигаше като шепот.

Въпреки това Елин побягна, защото Роуан я чакаше отзад, а вещиците се задаваха от гората с елфическа скорост. Мостът подскачаше и се люлееше, докато краката ù летяха по дървените греди. Пред тях Едион вече беше прекосил и втория мост и сега Каол търчеше по него. Елин ускори крачка и взе последните метри до скалата със скок.

Каол стъпи на отсрещната страна на клисурата, извади меча си и застана до Едион, който бе насочил лъка си към гората зад нея. Елин изкачи на бегом няколкото стъпала до голата платформа на храма. Кръглото пространство едва ли надвишаваше десетина метра в диаметър и бе обградено от ужасяваща пропаст – и сигурна смърт.

Явно Темис не беше от милостивите богове.

Тя се обърна да погледне зад гърба си. Роуан тичаше по моста с такава пъргавина, че веригите едва се поклащаха, но... Елин изруга. Водачката на Крилото бе достигнала каменните колони. Засили се и преодоля една трета от моста с внушителен скок. Изпревари дори предупредителната стрела на Едион, забила се на мястото, където би кацнал всеки простосмъртен. Но не и вещица. Гръм и мълнии.

– Върви – изрева ù Роуан, но тя хвана кинжалите си и приклекна в бойна готовност, когато...

Стрелата на златокосата вещица полетя към нея от другия край на клисурата.