Кръвно отмъщение

6.

Депутатът Кислевски водеше активен политически живот, като много рядко се появяваше във Върховния съвет, но постоянно се буташе в коридорите на правителството и министерствата. До него постоянно имаше двама телохранители, масивни мутри от частна агенция. Нина специално се отби в тази агенция, поинтересува се от условията по наемане и заплащане и установи, че там взимат на работа предимно бивши спортисти и демобилизирани десантчици, а бившите милиционери не ги понасят. Във всеки случай депутатът Кислевски явно не го тормозеха финансови проблеми.

Това й беше работата — да ходи след бъдещата си жертва и да търси подстъпите към нея. Тя изясни местоположението на служебното жилище на Кислевски, обичайния му маршрут, местата, където се намираше най-често, и даже имената на някои познати. От вестниците научи, че Кислевски представя избирателите от някакъв уралски окръг, въпреки че е от Молдавия. Противниците му го наричаха лобист на промишлената мафия и гешефтар, на чиято съвест лежат вече милиарди долари в чуждестранни банки, но привържениците го смятаха за истински демократ и „нов руснак“. Парламентарната дейност ни най-малко не го интересуваше и наличието на добре платена охрана се обуславяше далеч не от партийните борби.

Той беше добре прикрит, този Кислевски, и Нина доста си блъска главата, докато открие някаква пролука. През цялото си работно време той се намираше в охранявани учреждения, където беше възможно да проникне, но доста проблематично да се измъкне след изстрела. На улицата го пазеха мутрите, а домът му бе под служебна охрана. Вечерите си понякога прекарваше в престижни заведения, предимно поеше нужните му чиновници и делови партньори, но там го охраняваха още по-старателно. Оставаха само почивните дни, когато си позволяваше малки слабости, например излет извън града в неделите или Олимпийския басейн в съботите. Освен това играеше тенис и яздеше, но нередовно.

За да събере тази информация, на Нина й се наложи за известно време да се „прилепи“ към клиента, да го следи и да изучава живота му. Трябваше да разговаря с различни хора, да го следва с кола насам-натам — Феликс й бе дал с пълномощно един старичък москвич; дори се наложи да пофлиртува с охраната на дома на депутата. Сменяше дрехите си и се маскираше, въпреки че може би нямаше особена нужда, но навикът и опитът й подсказваха тази необходимост. Вечер се връщаше вкъщи уморена и виждаше вечно плачещата Аня, която, макар и да й правеше вечеря и да разтребваше къщата, все пак си оставаше не много близък човек, а и с подозрителни наклонности при това. Тя все обещаваше да се отбие още веднъж да стресне Льоша и даже смяташе чрез Феликс да издейства някакви официални мерки срещу наглия окупатор, но така и не успя.