Кръвно отмъщение
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #6
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
— Ало — каза тя. — Феликс?
— За някои Феликс — чу тя в отговор, — а за някои и Феликс Захарович. Къде е Нина?
— Знаете ли, тя пак е в банята — каза Аня. — Но помоли, ако има нещо, да занеса телефона направо там.
— Добре поне, че не е в тоалетната — проговори Феликс.
Аня влезе в банята с телефона и прошепна:
— Той е.
— Благодаря — каза Нина, която лежеше напълно неподвижно във ваната.
Тя взе слушалката, показа на Аня къде да остави апарата и произнесе:
— Аз съм.
— Нещо много дълго се миеш, приятелко — забеляза насмешливо Феликс.
— Изцапах се, след като се измих — отвърна Нина.
— Случило ли се е нещо? — наежи се Феликс.
— Нищо — каза Нина. — Лични работи. Какво ново?
— Всичко ново е при теб — каза Феликс. — При мен са дреболии. Смята да ходи след една седмица в Швеция с делегация. Трябва да си свършим работата, преди да замине.
— Аз съм готова — отговори Нина.
— Наистина ли? — искрено се удиви Феликс.
Нина не каза нищо.
— Браво — каза Феликс. — Каква помощ ще ти трябва?
— Никаква — отсечено отвърна Нина.
— И кога?
— Точно след една седмица — каза Нина. — Следващата събота.
Феликс дълбоко и шумно въздъхна на другия край на жицата.
— Приема се — каза той.
7.
Изслушванията се провеждаха в една от малките зали на Белия дом и на влизане не можех да не си припомня епопеята с августовския пуч. Аз самият не бях тук, ние си „траехме“ под арест, вече осъдени по най-високата тарифа, но Белият дом на Руския Върховен съвет бе и за нас символ на освобождението. Не можех да не изпитвам благоговение пред тази архитектурна грамада.
Меркулов се разположи в компанията на редица официални лица от прокуратурата, а аз заех място сред гостите и зяпачите. Представа си нямах колко са много зяпачите в зданието на Върховния съвет — молители, ходатайстващи, роднини и познати. Всички те слушаха изказванията не особено внимателно, постоянно разговаряха, разменяха си листа хартия, кискаха се и сплетничеха. Изказванията си го заслужаваха, защото бяха изпълнени с формална представителност, без какъвто и да било намек за реалното разрешаване на реалните проблеми. Това действително беше социален театър и задачата му беше да убеди гражданите във важността на вършената тук работа. Репликите и въпросите на депутатите от време на време бяха остри и интересни, те предизвикваха реакция сред гостите, стигаше се до смях и аплодисменти, но аз не виждах голям смисъл в публичното шамарене на официалните лица, които всъщност играеха същата игра като депутатите. Сред тях Костя Меркулов се запомни май само с краткостта на изказването си.
Когато депутатите се нахвърлиха и върху него, той им отвърна с такова достойнство, че даже сред гостите, настроени по принцип срещу представителите на правителството, възникна очевидна симпатия към него. Гордеех се с началника си и му простих флирта с младежта.
Въпреки стигналите до мен слухове, депутатският бюфет не блестеше с потресаващо изобилие, но хапнахме съвсем прилично. Търсеният експерт вече ни чакаше в кабинета си, докъдето трябваше да се качим с асансьора и да минем по коридора под бдителния поглед на пост с автомат. Кабинетът на експерта бе малък, но уютен, а самият той се оказа сухо старче с останки от бели коси на главата и орденски лентички на гърдите. Меркулов ни представи един на друг. Старчето се казваше Леонард Терентиевич Собко. Ръката му беше малка и гореща и ръкувайки се с новите си познати, той изпитателно надничаше в очите им и на момента ги преценяваше. По някакъв начин той веднага ми заприлича на компютъра на Лара и Серьожа.
— Работя — похвали се той, очертавайки с жест кабинета си. — Бях в пенсия от пет години, когато ме повикаха.
— Не идваме просто на гости, Леонард Терентиевич — започна Костя. — Имаме работа.
— Мога да се досетя — усмихна се той. — Нещо свързано с комитета?
— Да. Научихме, че след войната са били създадени секретни складове, където се е съхранявало стрелково оръжие. Вероятно се е предвиждало оръжието да бъде използвано в оперативни действия. Сега то започва да изплува в криминални дела.