Кръвно отмъщение
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #6
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
В събота вечерта тя се върна вкъщи с приблизително съставен план за покушението, мислейки вече само за подробностите. В работа като тази именно подробностите бяха основният проблем и изискваха сериозно отношение. Беше вече късно и тя едва поздрави Аня и се отправи към банята. Не й направи впечатление особената потиснатост на момичето, изплашено шарещите очи и виновният вид, тя бе потънала в мислите си и нямаше търпение да отмие мръсотията и умората от седмицата. А Аня, след като чу звука на течащата вода, тихо се приближи към вратата, отвори я внимателно и излезе на площадката. Както си беше по халат и пантофи, тя се качи на горния етаж и звънна на вратата на окупираното си жилище. Льоша, който отвори, вече беше подпийнал, но като видя Аня, попита сухо и делово:
— Дойде ли си?
Аня преглътна и кимна, като го гледаше предано.
— Ясно — каза Льоша. — Стига, Изроде, стига… Дай да си свършим работата — повика той събутилника си.
Аня внимателно надникна през вратата в жилището си и сладкото чувство на родния дом я накара да се умили. Появи се Изрода, набит тип с къса коса и кожено яке върху мръсната фланелка.
— Ще го оформим както си трябва — промърмори той. — О! — видя той Аня. — А ти коя си, миличка? Ела, ще ти покажа фокусче…
— Остави я — кресна Льоша, заключвайки вратата. — Хайде…
— Аз да си остана вкъщи, а? — плахо попита Аня.
— Не, идваш с нас.
— Льошка, недей — примоли се Аня. — Оставих вратата отворена, за какво съм ви вече?
— После ще ти обясня — изкиска се Изрода и я лъхна воня от изпитото и изяденото.
— Бързо — каза Льоша.
Те слязоха по стълбата и влязоха в апартамента на Нина, като се стараеха да не вдигат шум. Самата Нина още беше в банята, но водата вече не течеше и тя си тананикаше нещо. Влезлите затвориха вратата след себе си, Аня отиде в стаята, като от вълнение не можеше да си намери място, а Изрода си свали якето и го остави на закачалката в антрето. Той намигна на Льоша и направи жест, напълно демонстриращ намеренията му по отношение на Нина и даже изкряка от възторг. Льоша допря пръст до устните си, нареждайки му да мълчи.
Звънна телефонът и двамата едновременно погледнаха Аня, а тя на свой ред изплашено се вторачи в тях.
— Извикай я — прошепна Льоша, сочейки с пръст вратата на банята.
Аня обаче го разбра посвоему и вдигна телефона.
— Кой се обажда? — неестествено звънко попита тя. — Няма я, в банята е. Да, обадете се пак…
Тя остави слушалката и Льоша й показа свития си юмрук.
— Извикай я, казах! — повтори той.
Аня кимна послушно и викна, без да се помества:
— Нина! На телефона!
Щракна резето на вратата и Нина викна, набързо загръщайки се с хавлията:
— Идвам, благодаря!
Първо видя Изрода, който, хилейки се с изкривена от вълнение уста, се приближи към нея, протегнал ръце. Нина се дръпна, веднага попадайки в ръцете на Льоша.
— Не — извика тя и се опита да се отскубне, но какво можеше да направи срещу двама яки и възбудени мъже? Те я замъкнаха в стаята, хвърлиха я на дивана и смъкнаха хавлията.
— Дръж я — нареди Льоша, разкопчавайки колана на дънките си.
Изрода се нахвърли върху Нина, държеше я за ръцете и я хапеше по шията и рамото, като ръмжеше и сумтеше. Аня, цялата разтреперана от ужас, бавно тръгна към вратата, но Льоша, който вече си разкопчаваше панталоните, я забеляза и ревна:
— Анюта! Тук!
Аня заплака и се притисна към стената, после бавно се смъкна и седна на пода. Льоша вече се беше нахвърлил върху Нина, лесно преодолявайки съпротивата й, и я изнасилваше с хриптене, а Изрода ги гледаше жадно и бършеше лице с треперещата си ръка. Нина съвсем се беше отпуснала, бе прекратила всякаква съпротива и само от време на време стенеше от болка. Извърнала глава, тя прехапа устни до кръв, за да не заплаче, защото не можеше да си позволи такава слабост, каквото и да правеха с нея. Льоша пъхтеше върху нея, така че диванът се клатеше и скърцаше, и Изрода не издържа и викна: