Кръвно отмъщение
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #6
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
— Какво пишат? — попита тя, като се приближи към Феликс и се надвеси над него.
— Абе пак са убили някого. Сядай, момиче.
Нина седна и никой от минувачите не би ги заподозрял в нещо нередно. Внучка се среща с дядо си.
— Онази курва те е видяла — каза Феликс. — Пее за теб на висок глас. Здрав бандюга, казва, с автомат — два пълнителя е изстрелял. Изплашила се е до смърт.
— Мога да я разбера — каза Нина. — Но всичко стана много бързо, беше невъзможно да се забележи нещо.
— Назрява малка суматоха сред престъпните маси — доволно добави Феликс. — По този начин започва операцията „Народна воля“. Знаеш ли кой я е разработвал?
— Знам — каза Нина. — Ти.
Старецът радостно се изкиска.
— Аз! А сега даже не можеш да си представиш какви сили се включват.
— Какви сили? — настръхна Нина.
— Държавни — прошепна Феликс. — Сериозните хора се отнасят към нашите идеи с голям интерес.
— А не се ли страхуваш, че същите тези държавни хора ще започнат да те използват за собствените си цели?
— Щях да съм пълен идиот, ако не го отчитах в плановете си — каза Феликс. — Въпросът е кой кого използва повече?
— Значи инициативата ти все пак е срещнала подкрепа? — замислено попита Нина.
— Не си прави кой знае какви илюзии — каза Феликс. — И инициативата не беше само моя, и основната идея не е точно тази, която се предполагаше в началото. Но това вече е работа, вече е подкрепа, и в това намирам голяма утеха.
— Някой от новите ти началници знае ли за мен? — неочаквано запита Нина.
— Знаят, разбира се — изкиска се Феликс. — Ти си знаменитият убиец Бейби!
— Защо Бейби?
— Защото си жена!
— Да не би „бейби“ да значи жена? — насмешливо попита Нина.
— Не, разбира се — каза Феликс. — Но моят учител полковник Синюхин, лека му пръст, винаги ни учеше да даваме на агентите прякори с маскировъчен характер. Аз например в една работа имах прякор Брадата, въпреки че никога не съм имал брада. Всъщност исках да те нарека Куция, но това вече си е изхвърляне. А двете „б“ в името ти все пак намекват за истинското ти лице. Но това никой не трябва да го знае. Впрочем и аз не познавам другите агенти. Това е азбуката на конспирацията.
— Защо ме повика? — попита Нина, за пръв път изпитвайки известна неприязън към този човек, който дълго време бе единственият й приятел.
— Има работа — каза Феликс. — И при това доста сериозна.
— И каква е тя? — попита Нина.
— Разбираш ли, това, което ще ти предложа, много прилича на терористичен акт. Винаги съм твърдял и продължавам да твърдя, че политиката не ме интересува. Но сред висшите политици се крият немалко престъпни елементи. Какво да правим, кажи ми, моля те?
— Кой? — попита Нина.
Феликс я изгледа със съмнение, подсмъркна и каза:
— Има един депутат, Кислевски, петербургски банкер и истински мафиот. Наскоро по негово указание разстреляха цяла конкурентна фирма — осем души!
— И кой поръчва тази работа? — безучастно запита Нина.
— Не ти трябва да знаеш — промърмори Феликс, — но ще ти кажа. Той е осъден от „Съда на Народната съвест“.
5.
В петък сутринта ме повика Меркулов. Надали някой от другите специални следователи беше по-често от мен при заместник-генералния прокурор. Даже се е случвало самият прокурор на Москва да чака в приемната, а аз да минавам в кабинета, кимайки му приветливо. Това ми харесваше, макар че подриваше системата на отношенията. Когато влязох, в кабинета на Костя имаше посетители, представителни граждани с шарещи очички. Те даже се опитаха да изкажат неодобрение по повод безцеремонното ми нахлуване, но Меркулов обясни: