Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Неколцина владетели зяпнаха, а останалите пребледняха.

— Градът падна под ударите на Орда от същества, наречени орки — обясни Лотар. — Те са ужасни врагове, високи са колкото нас, но са по-силни. Имат животински черти, зелена кожа и червени очи.

Този път никой не се засмя.

— Тази Орда се появи наскоро и започна да атакува стражите ни — продължи Лотар. — Но това бяха само набези на малки групи. Когато цялата им сила се събра пред стените ни, останахме удивени. Те са буквално хиляди, десетки хиляди воини — достатъчно да покрият земята като зловеща сянка. И са безжалостни противници, силни, жестоки и неумолими.

Той въздъхна.

— Борихме се с всички сили. Но не беше достатъчно. Те обсадиха града, след като опустошиха останалата земя и, макар че успяхме да ги удържим известно време, накрая те пробиха защитата ни. Крал Лейн загина от техните ръце.

Кадгар забеляза, че Лотар не каза точно как. Може би споменаването, че полуорката, която го уби, е била доверен разузнавач и съюзник, можеше да отслаби доводите му. Или вероятно Лотар просто не искаше да се сеща за това. Кадгар можеше да го разбере. Той също не искаше да мисли за това — беше приел Гарона за приятел и бе огорчен от предателството й, въпреки че беше с нея, когато получиха видението за това още в кулата на Медив.

— Както и повечето ни благородници — продължаваше Лотар. — Бях поел отговорност да отведа на безопасно място сина му и колкото се може повече хора, както и да предупредя останалата част от света за случилото се. Защото тази Орда не е от нашите земи, дори не е от нашия свят. И няма да се задоволи със завладяването само на един континент. Орките ще пожелаят останалата част от света ни.

— Искате да кажете, че идват насам — намеси се Праудмуър, когато Лотар замълча, а думите му прозвучаха по-скоро като коментар, отколкото като въпрос.

— Да.

Простият отговор на Лотар доведе до вълнение и изненада… или може би страх. Но Праудмуър кимна.

— Имат ли кораби? — попита той.

— Не знам — отвърна Лотар. — Досега не сме виждали кораби, но все пак допреди миналата година не бяхме виждали и Ордата.

Той се намръщи.

— И ако преди не са имали кораби, сега определено имат — опустошиха цялото крайбрежие и, въпреки че потопиха много кораби, други просто изчезнаха.

— Явно можем да предположим, че разполагат с възможност да прекосят океана.

Праудмуър не изглеждаше изненадан от това и Кадгар предположи, че адмиралът вече се е подготвил за най-лошото.

— Може да плават насам дори в този момент.

— Може да се придвижват и по суша — изръмжа Тролбейн. — Да не забравяме това.