Сбогуване [bg]

— Но не го очаквах сега.

Джейни се прибира пеша от Кабъл и на ъгъла завива към Кари, вместо към къщи.

— У дома ли си?

— Да.

— Може ли да дойда?

— Много мило от твоя страна — казва Кари и в гласа й звучи облекчение. — Да, влизай. В моята стая, нали знаеш.

— Добре, чао.

Джейни затваря телефона и влиза. По-скоро нахълтва в стаята на Кари и се пльосва на леглото. Кари седи пред малка тоалетка с огледало и изправя косата си с преса.

— Е, казвай — любопитна е Джейни. — Имаш ли пръстен или не?

Кари се ухилва и протяга ръка.

— Странно ми е. Малко ме е срам, знаеш ли?

— Какво казва майка ти?

— Казва, че за мое добро ще е да не съм бременна.

Джейни изсумтява.

— Какво изобщо им има на вашите? Чакай — ти нали не си?

— Разбира се, че не! Боже, Джейнърс! Може и да нямам най-добрите оценки в училище, но не съм чак толкова тъпа. Знаеш, че си вземам хапчето. А неговият Джими не ме доближава без дъждобран, чаткаш ли? Нищо няма да мине през малката ми крепост!

— Добре, хубаво. Боже. — Джейни се смее отново.

— Да… но ти звучеше малко, като че ли не си съвсем сигурна.

Кари оставя пресата на тоалетката и въздиша.

— Искам да се омъжа за Стю. Наистина. Няма никой друг, а и той изобщо не ме притиска. Но говореше за дата, примерно следващото лято, да си взема първо годината в козметичното училище, и просто… не знам. Такова голямо нещо. Не искам да го прецакам.