Сбогуване [bg]

— Все пак и двамата са толкова противни.

Кабъл се усмихва. Оставя лаптопа си на пода, взема този на Джейни от скута й и също го оставя на пода, после бавно я накланя назад, докато тя с кикот се отпуска по гръб. Той ляга върху нея, притиска я силно, както й харесва. Тя увива ръце около врата му и опира нос в неговия.

— Обичам те, малко противно гномче — казва Кабъл.

Почти изпитва болка от думите му.

— И аз те обичам, голямо белязано чудовище — казва тя.

Още повече я боли от собствените й думи.

Те се целуват.

Бавно, нежно.

Защото с правилния човек целуването понякога има вълшебна сила.

И все пак една мисъл не дава мира на Джейни. Трескаво се пита дали си струва да ослепее, след като съществува и друга алтернатива.

Ами ако Кабъл не се справи със страховете си да бъде с нея?

Това си е много страшно.

Сякаш той е слепият.

Лека-полека целувките затихват, Кабъл отпуска лице в трапчинката на врата на Джейни и обхожда с устни поруменялата й кожа.

— За какво мислиш?

— Освен за теб ли?

— Умница — отвръща Кабъл, широко усмихнат гъделичка с устни врата й и лекичко я ухапва. — Да, освен за мен. Ако изобщо е възможно да мислиш за нещо друго, разбира се.

— О — казва Джейни. — Ако имаше нещо друго, за което да мисля, то щеше да е за това как да се стегна и да се изправя очи в очи с майка си. — Разсеяно прибира кичур паднал над очите му. — Да се опитам да разбера какво е станало с тях, с мен, и какво трябва да правим сега с оня отшелник там.

Кабъл сяда и кима. После се изправя със сумтене. Издърпва и Джейни на крака.

— Да дойда с теб?

— Май ще е по-добре да го свърша сама. Но благодаря.

— Така и предположих. Звънни ми, става ли?

Шантаво, но телефонът на Джейни, точно в този момент, звъни.

— Кари е, трябва да я чуя. — Джейни праща въздушна целувка на Кабъл, докато се качва по стълбите и отваря капачето на телефона. — Кари!

— Хей, кучко, телефонът ми вече е зареден. Как се развива семейната сапунка днес? Добре ли си?

— Странно е, сбъркано е, но всичко е наред. Още веднъж ти благодаря, че се погрижи за майка ми. Страхотна си!

— Няма проблем. Все някой трябваше да разчисти квартала, нали?

— Ох, Кари, ама и ти си една! — въпреки всичко Джей-ни се смее.

— Е, знаеш къде да ме намериш, ако ти потрябвам — казва Кари. — Хей?

— Хей какво?

— Сгодена съм.

— Мооля?

— Стю ми предложи снощи.

— О, боже, какви ги дрънкаш, по дяволите! — казва Джейни. — И ти се съгласи?

— Очевидно, нали ти казах, че съм сгодена.

— Леле, Кари. Ти… сигурна ли си? Щастлива ли си?

— Да. Естествено, напълно! Сигурна съм, че Стю е този, с когото искам да бъда…

— Но?