Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Мечът на тамплиерите [bg]
Мечът на тамплиерите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мечът на тамплиерите [bg]

Электронная книга - «Мечът на тамплиерите [bg]». Краткое содержание книги:

Приключение, в което смъртта дебне на всяка крачка! В старинна къща, получена като наследство от вуйчо му, известният учен, подполковник Джон Холидей открива средновековен меч. Още същата нощ неизвестен престъпник се опитва да открадне находката и опожарява дома, от който остава само купчина въглени и пепел. Заинтригуваният Холидей решава да проучи меча и открива на ръкохватката му старинен шифър. Оказва се, че рицарите тамплиери, предупредени за очакващите ги гонения, са скрили на сигурно място прочутите си съкровища. Но къде точно? Джон Холидей, придружен от очарователната си племенница Пеги Блексток, се впуска в опасно приключение. Оказва се, че по следите на съкровището е тръгнала и тайнствена организация, наречена Орден на новите тамплиери, а в играта се включват и специалните служби на различни държави…
1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 113
Перейти на страницу:

— Доколкото зная, Хенри не е забил и един пирон през целия си живот, така че не мога да си го представя да разкъртва дъски — изсумтя Холидей. — Не е в стила му.

Огледа лавиците. Библиотеките очевидно бяха правени по поръчка и монтирани по времето, когато е била строена къщата. Това пък предхождаше с няколко десетилетия момента, в който вуйчо Хенри се бе настанил в нея. Библиотеките приличаха на строени в редица тесни готически арки, бяха от онзи екзотичен тип, по който толкова си бяха падали представителите на късната викторианска епоха, особено в град като Фредония, пълен с къщи като тази на Хенри. Всяка библиотека имаше осем лавици, които изпълваха разстоянието от пода до тавана с изключение на самия свод и резбования цокъл долу.

Пеги се досети първа.

— Цокълът — каза тя, клекна и прокара пръсти по дървената летва, като натискаше леко на всеки няколко сантиметра. Натискът й в центъра на плоскостта предизвика изщракване и цокълът изскочи напред, задвижен от скрита пружина.

— Тайно отделение — каза Холидей.

— Тайникът на дядо Хенри? — усмихна му се Пеги.

— Отвори го — подкани я той.

Чекмеджето се оказа дълбоко двайсетина сантиметра, колкото и лавиците с книги. Беше облицовано със стар, силно протрит сатен, който преди стотина години може и да е бил пурпурен, но сега беше избледнял до бледолилаво. В него имаше само една вещ, увита в червено-златисто-черно-бяло знаме, което Холидей не можеше да сбърка, също като кинжала в бюрото на вуйчо Хенри.

— Какво е това, по дяволите? — възкликна Пеги.

— Това е Standarte des Führers und Obersten Befelhshabers der Wermacht — отвърна Холидей, превключил мигом на немски. — Личният щандарт на Адолф Хитлер. Неговото бойно знаме. — Замълча за миг. — Да видим какво „съкровище“ е скрито в него.

Пеги колебливо разгърна коприненото знаме и прошепна:

— Невероятно!

— Меч — каза Холидей и огледа оръжието. — Меч на кръстоносец.

5.

Мечът бе дълъг малко над деветдесет сантиметра, с прост кръстовиден предпазител и кръгла контратежест в края на дръжката. Ефесът като че ли бе покрит със стара лакирана кожа, вече почти напълно изгнила от времето — виждаше се навитата около дръжката метална лента. Острието бе дълго седемдесет и пет сантиметра, наточено от двете страни, с плитък канал за отвеждане на кръвта в средата, леко нащърбено.

— Меч на кръстоносец? — учуди се Пеги. — Не ми прилича на такъв.

— Нарича се рицарски меч или къс меч — обясни й Холидей. — Това е средновековният еквивалент на шестзарядния револвер в Дивия запад — работно оръжие за всекидневна употреба. Ченгетата носят пистолети, рицарите са носили тези мечове. Това трябва да е мечът, за който спомена Броудбент.

— Мислех, че мечовете са по-красиви и изящни.

Холидей се наведе и взе оръжието заедно със знамето от Втората световна война. Върху щандарта имаше малък етикет: Kuhn & Hupnau — München. Той се обърна, отнесе меча до бюрото на вуйчо Хенри и го положи внимателно с две ръце.

Изглеждаше неприлично красив в противното си копринено ложе. Блестящ инструмент, предназначен единствено за убиване. И макар възрастта му да бе около хиляда години, бе също толкова смъртоносен, колкото и в деня, в който е бил изкован.

— Красив или не, този меч е принадлежал на богат човек — каза Холидей, след като го разгледа внимателно на светлината.

— Защо мислиш така? — попита Пеги.

— Това е дамаска стомана — отговори той.

— Тоест?

— Виждаш ли вълнистата текстура? — попита Холидей и посочи вълнообразните шарки, наподобяващи копринено моаре, които преминаваха по цялата дължина на острието. — Дамаската стомана била изработвана от специално желязо, внасяно от Индия, а впоследствие и от Персия. Малцина сред най-добрите ковачи и майстори на мечове знаели как да го обработват. Гилдията им наподобявала тайно общество. По време на изработката на меча металът бил диплен на пластове — петдесет или дори сто, подобно на японска катана. Крайният резултат бил толкова здраво и остро оръжие, че можело да пробие всяка броня или ризница. Ако знаеш да боравиш с такъв меч, можеш буквално да разсечеш човек на две. Казват, че дамаската стомана била достатъчно здрава, за да пробие дори камък.

— Мечът в камъка, като в легендата за крал Артур?

— Вероятно оттам води своето начало.

— Дамаск е столицата на Сирия. Откъде един кръстоносец се е сдобил с меч, изработен от врага?

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 113
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)