Четвъртата маймуна [bg]

— На моя съпруг? — развеселено изписка мама. — Боже мой, не. Водопроводът му действа безотказно.

— Дори когато пие?

— Особено когато пие.

Единият от дървените ни столове изскърца на пода.

Надникнах за секунда зад ъгъла. Майка ми беше седнала до госпожа Картър и бе сложила ръка на рамото й.

— Често ли се случва?

— Само когато пие.

— Много ли пие?

Госпожа Картър не отговори веднага. Търсеше подходящи думи.

— Не всяка вечер.

Мама стисна рамото й.

— Ами, мъже, какво да кажа. Той все още не е пораснал.

— Мислиш ли?

— Разбира се. Когато започваш в живота, много неща оказват напрежение върху мъжа, върху двама ви, но особено върху него. Купил ти е прекрасен дом. Сигурно говорите за деца.

Госпожа Картър кимна.

— Всичките тези неща се натрупват и тежат като огромен товар върху плещите му. Всяко добавя по още един-два килограма, докато накрая той едва върви, едва стои. Пие, за да му помогне да се справи, това е всичко. Не намирам нищо лошо в това да си пийнеш, за да успокоиш опънатите си нерви. Не се притеснявай. Когато нещата се оправят, когато напрежението се вдигне, всичко ще бъде наред. Само почакай и ще видиш.

— Не смяташ ли, че причината съм аз? — попита с тънко детско гласче госпожа Картър.

— Хубавица като теб? Не, разбира се.

— Мислиш ли, че съм хубава?

Майка ми изсумтя.

— Не мога да повярвам, че питаш. Ти си прелестна. Една от най-красивите жени, които съм виждала.

— Много мило от твоя страна, че го казваш — рече госпожа Картър.

— Вярно е. Всеки мъж ще бъде щастлив да те има. Жените отново млъкнаха и аз пак надникнах крадешком, пълзейки зад ъгъла тихо като мишка.

Майка ми и госпожа Картър се целуваха.