Четвъртата маймуна [bg]

— Капитанът ще ме убие, ако доведа още един случаен човек — отвърна Портър.

— Говоря сериозно, Сам. Ще ни трябват хора. Имаме два, вероятно най-много три дни да намерим момичето. Уотсън носи умна глава на раменете си — каза Наш.

— Ако ти не попълниш екипа, капитанът ще го направи. По-добре да си ти, защото иначе ще ни натресат някой като Мъри. — Той кимна към детектив, който стоеше в коридора и се беше втренчил в писеца на химикалката си. — Мисля да включим Уотсън като връзка с криминалистите.

Портър се замисли за момент и после се обърна към Уотсън:

— Проявяваш ли интерес да работиш по случая?

— Имам частен договор с отдела по криминалистика. Може ли да работя и в силите на реда?

— Стига да не застреляш някого — рече Наш.

— Не нося оръжие — отговори Уотсън. — Никога не съм смятал за необходимо да се явя на изпита. По-скоро съм книжен червей.

— Чикагската полиция има споразумение с лабораторията по криминалистика. Официално ти ще бъдеш консултант назаем — обясни Портър. — Мислиш ли, че ще можеш да оправиш нещата с шефа си?

Уотсън остави снимката на нощното шкафче и извади мобилния си телефон.

— Дайте ми минута. Ще му се обадя. — Той се отдалечи в отсрещния ъгъл на стаята и набра номера.

— Умно хлапе — отбеляза Наш.

— Ще бъде хубаво да имаме свеж поглед върху случая — съгласи се Портър. — Ти не помагаш много.

— Да ти го начукам, приятелю. — Наш пусна снимката в пликче за веществени доказателства. — Ще я занеса в командния център.

Портър прокара пръсти през косата си и огледа стаята.

— Знаеш ли какво не съм видял още?

— Какво?

— Нито една снимка на бащата. Тук няма нищо, което да показва, че те са баща и дъщеря. Обзалагам се, че ако проверим официалните документи, няма да намерим нищо, което да ги свързва. Мезонетът вероятно е собственост на фирма, която е собственост на друга фирма, която е собственост на фиктивна фирма на някой толкова далечен остров, че може и да го няма на картата.

Наш повдигна рамене.

— Изненадва ли те това? Талбът има семейство, собствен живот. Мисли за кариера в политиката. Извънбрачните деца не се вписват в една кампания, освен ако не са на опонента. Същото е и с любовниците. Нека приемем истината. Макар Талбът да каза, че е обичал онази жена, тя все пак му е била само любовница и той никога не би зарязал съпругата си и не би се оженил за нея. Само я е криел в тази кула, далеч от любопитни погледи. С дете или без дете.

Уотсън се върна и прибра в джоба си мобилния си телефон.

— Шефът каза, че няма нищо против, стига да изпълнявам текущите си задължения.

— Ще имаш ли някакъв проблем?

Уотсън поклати глава.

— Мога да се справя. Честно казано, промяната ще ми хареса. Ще бъде хубаво да се измъкна за малко от лабораторията.

— Чудесно. Добре дошъл в специалната работната група за разследване на Убиеца "Четирите маймуни". Ние ще се погрижим за оформянето на документите, когато отидем в Управлението.

— Хубаво е да има церемония, Сам. Ще трябва да поработиш върху това — каза Наш.

Уотсън посочи снимката.

— Искате ли да се опитам да открия Тай?

— Да — отвърна Портър. — Виж какво ще успееш да изровиш.

Наш издърпа най-горното чекмедже вляво на шкафчето. Женско бельо. Той разпъна бикини между ръцете си и подсвирна.

— Еха, какъв задник.

— Мисля, че в тази стая живее гледачка или икономка — каза Портър. — Емъри е само на петнайсет. Няма начин да живее тук сама.

— Добре, но къде е гледачката? Защо не е съобщила, че момичето е изчезнало? — попита Наш. — Изминал е най-малко един ден, вероятно повече.

— Не е съобщила на полицията. Може би се е обадила на някой друг? — предположи Портър.

— Имаш предвид Талбът ли? — Наш поклати глава.

— Не мисля. Той изглеждаше искрено изненадан и разстроен, когато ти му каза какво се е случило.

— Ако е незаконно пребиваваща в страната, тя няма да се обади на полицията — рече Уотсън. — Логично е да се обърне към него.

— Или към някого, който работи за него.

— Добре, да допуснем, че случаят е такъв. Тогава защо Талбът ще се преструва, че не знае нищо? Не иска ли да я намери?

Портър повдигна рамене.

— Адвокатът му беше много настоятелен всичко да се пази в тайна. Може би това е мнението на Талбът. Те са пазили в тайна момичето петнайсет години. Защо да спират сега? Той има ресурси и вероятно е изпратил свои хора да я търсят. Няма нужда от нас.

— Тогава защо изобщо ни разказа за нея? Ако главната му грижа е да я скрие от света, не би ли ни насочил в друга посока? — Портър се приближи до коша с прането и докосна хавлията в средата. — Все още е топла.