Четвъртата маймуна [bg]

Обичах да ходя на езерото.

Казвах на мама, че отивам да ловя риба, но истината беше, че изобщо не си падах по риболова. Мисълта да пробия червей с кукичка и да хвърля съществото във водата само за да чакам да се появи нещо и да захапе гърчещата се гадинка, не ме привличаше. Рибите ядяха ли червеи в дивата природа? Съмнявах се. Не бях виждал червей доброволно да влиза в езерото. Доколкото знаех, рибите ядяха по-малки риби, не червеи. Може би ако се опиташ да използваш по-малка рибка с надеждата да уловиш по-голяма, ще имаш по-голям успех? Така или иначе, нямах търпението за такава глупост.

Езерото обаче ми доставяше удоволствие.

Както и на госпожа Картър.

Спомням си първия път, когато я видях там.

Беше на двайсети юни. Училището беше свършило от седем прекрасни, славни дни и слънцето грееше високо в небето, усмихвайки се с яркожълта обич на нашата малка Земя. Тръгнах към езерото с въдица в ръка, като си подсвирквах ритмична мелодия. Бях щастливо дете. Чувствах се идеално.

Седнах под любимото си дърво, голям дъб, който се извисяваше с размери, които идват само с годините. Представих си, че ако срежа ствола и преброя пръстените, те ще бъдат много, вероятно сто и повече. Годините са. Идвали и заминавали, докато дъбът стоял непоклатимо и гледал отвисоко останалата гора. Наистина беше хубаво дърво. Докато лятото напредваше, аз си направих хубаво местенце в основата на дъба. Винаги слагах въдицата си отляво, а чантата с обяда ми, която съдържаше сандвич с фъстъчено масло и конфитюр от грозде, разбира се, отдясно. След това изваждах книга от джоба си и се вглъбявах в нея.

В онзи ден изследвах една теория. Предишния месец по природознание учихме, че Земята е на четири и половина милиарда години, а преди това учихме, че човешката раса е само на двеста хиляди години. След като чух тези непотвърдени факти, в главата ми вдигна ръка една мисъл. И затова предишния ден взех от библиотеката точно тази книга — за вкаменелости.

Предметите, запазени в скалите, са "вкаменелости" и остават така в продължение на… не знам колко, но много дълго време, милиони години, в случая с динозаврите. А повечето животни изобщо не стават вкаменелости. В края на краищата, животното трябва първо да попадне в скала, за да стане вкаменелост Ако природните стихии го унищожат преди да се случи това, доказателството ще изчезне безследно.

Предишния месец убих котка и сложих вкочанения й труп на брега на езерото, за да видя какво ще стане.

Не се тревожи, не беше на никого, само улична котка. Малка тигрова котка, която живееше в гората. Поне там я намерих. Дори да е била на някого, не носеше табелка с името и адреса си. Ако е била домашен любимец и са я пуснали да се разхожда свободно без табелка, вината за кончината на животното е на нехайните му стопани.