Четвъртата маймуна [bg]

— Луис Фишман. Запознахме се преди няколко години. Работехме по случая "Ел Бортън". Аз бях от канцеларията на окръжния прокурор. Сега работя в частния сектор.

Талбът се намръщи.

— Ел Бортън. Защо ми е познато това име?

— Тя е една от жертвите на Убиеца "Четирите маймуни", нали? — обади се третият мъж, който човъркаше приспособлението за почистване на топки.

Портър кимна.

— Втората.

— Точно така.

— Шибано смахнато копеле — измърмори мъжът с очилата. — Имате ли някакви улики?

— Градско превозно средство може да го е блъснало тази сутрин — каза Наш.

— Градско превозно средство? Предал го. Е някой шофьор на такси? — попита фишман.

Портър поклати глава и обясни.

— И вие смятате, че той е Убиецът с маймуните?

— Така изглежда.

Артър Талбът се намръщи.

— Защо сте дошли да говорите с мен?

Портър си пое дълбоко дъх. Мразеше тази част от работата си.

— Смятаме, че човекът, който беше убит, се е опитвал да пресече улицата, за да стигне до пощенска кутия.

— Така ли?

— На пакета е написан вашият домашен адрес, господин Талбът.

Лицето му пребледня. Като повечето жители на Чикаго Талбът беше запознат с метода на действие на Убиеца с маймуните.

Фишман сложи ръка на рамото му.

— Какво имаше в пакета, детектив?

— Ухо.

— О, не. Карнеги…

— Не е Карнеги, господин Талбът. Не е и Патриша. И двете са в безопасност. Преди да дойдем тук, се отбихме в дома ви. Съпругата ви ни каза къде да ви намерим — каза Портър колкото можа по-бързо и след това понижи тон в опит да го успокои. — Нуждаем се от помощта ви, господин Талбът. Искаме да ни помогнете да разберем кого е отвлякъл.

— Трябва да седна — рече Талбът. — Имам чувството, че ще повърна.

Фишман погледна Портър и после стисна по-силно рамото на Талбът.

— Арти, ела в количката. — Той заведе пребледнелия като платно мъж до количката за голф и му помогна да седне.

Портър направи знак на Наш да остане и последва другите двама мъже. Седна до Талбът, за да може да говори тихо.

— Знаете как действа убиецът, нали? Схемата му?

Талбът кимна и промълви:

— Не прави зло.

— Точно така. Той открива някой, който е направил нещо нередно, нещо, което е нередно според него, и отвлича негов близък, когото човекът обича.

— Аз ннне… — каза заеквайки Талбът.

Фишман превключи на режим адвокат:

— Арти, мисля, че не трябва да казваш нищо, докато не поговорим.

Талбът дишаше тежко.

— Моят адрес? Сигурни ли сте?

— Диърборн Паркеуй 1547 — отговори Портър. — Сигурни сме.

— Арти — измърмори Фишман.

— Трябва да разберем кого е отвлякъл. — Детективът се поколеба за момент, преди да продължи: — Имате ли любовница, господин Талбът? — Той се наведе още по-близо до него. — Ако е друга жена, може да ни кажете. Ще бъдем дискретни. Имате думата ми. Само искаме да намерим човека, когото е отвлякъл убиецът.