Четвъртата маймуна [bg]

"Той ще ме изнасили и ще ме убие — помисли си, докато изпадаше в безсъзнание. — Помогни ми, мамо".

— Помисли си, когато светът потъмня до черно.

Майка й я нямаше. Беше мъртва. И сега Емъри щеше да отиде при нея.

Нямаше нищо против. Това беше хубаво. Тя искаше да види отново майка си.

Той не я беше убил, нали?

Не. Мъртвите не чувстват болка, а нейното ухо пулсираше.

Тя положи усилия и седна.

Кръвта се оттегли от главата й и Емъри едва не припадна отново.

Стаята се завъртя за секунда и после спря.

Какво й беше инжектирал?

Тя беше чувала за момичета, упоени на купони или в клубове, които се събуждаха на непознати места с раздърпани дрехи, без да си спомнят какво се е случило. Емъри не беше ходила на купон, а тичаше в парка. Той беше изгубил кучето си. Изглеждаше много тъжен, докато стоеше там с каишката в ръка и викаше името му.

Бела? Стела? Как се казваше кучето?

Не си спомняше. Съзнанието й беше замъглено, обвито в дим, и задушаваше мислите й.

— Накъде тръгна кучето? — попита го тя.

Той се намръщи, готов да се разплаче.

— Видя катеричка и хукна след нея, натам. — Той посочи на изток. — Никога не е бягала досега. Не разбирам.

Емъри се беше обърнала, за да проследи погледа му.

И тогава ръката му се уви около врата й.

Инжекцията.

— Време е за сън, красавице — прошепна той в ухото й.

Нямаше никакво куче. Как можеше да е толкова глупава?

Беше й студено.

Нещо приковаваше китката й надолу. Емъри я дръпна и чу издрънчаване на метал. Протегна лявата си ръка и изследва гладката стомана около китката си, тънката верига.

Белезници.

Закопчани за онова, върху което лежеше.

Дясната й китка беше закачена за нещо, а лявата беше свободна.

Емъри си пое дълбоко дъх. Въздухът беше спарен и влажен.

Не се паникьосвай, Ем. Не се предавай на паниката.

Очите й се опитаха да се приспособят към тъмнината, но мракът беше черен и непрогледен.

Пръстите й докоснаха леглото.

Не, не е легло. Нещо друго.

Стоманено.

Болнична количка с носилка.

Не беше сигурна как разбра това, но беше убедена, че е така.

О, Боже, къде ли се намираше?

Тя потрепери и едва тогава осъзна, че е гола.

Поколеба се за момент, а след това спусна ръка надолу към бедрата си. Не я болеше.

Ако той я беше изнасилил, Емъри щеше да знае, нали?

Не беше сигурна.

Беше правила секс само веднъж и я беше заболяло. Отначало не беше болезнено, само неловко. Тайлър, гаджето й, й беше обещал да бъде нежен и удържа на думата си. Всичко свърши бързо. И на него му беше за пръв път. Случи се само преди няколко седмици. Баща й беше разрешил да отиде на танците по случай завръщането у дома на Тайлър в гимназията "Уотни Вейл". Тайлър нае стая в "Юниън" и дори успя да отмъкне бутилка шампанско отнякъде.

Боже, главата й се пръскаше от болка.

Емъри вдигна ръка и предпазливо докосна превръзката. Цялото й ухо беше бинтовано и залепено с тиксо. Тя внимателно отлепи превръзката.