Тихият палач [bg]

— А как някой е узнал още преди полицията да бъде уведомена? — настоявах аз.

— Кой ти каза?

— Брайс.

— Може би и той се е объркал. Няма да му е за първи път.

— За съжаление, днес се налага да се тревожим и за учениците — казах аз, когато намалихме на едно кръстовище. — Ако си учител или работиш в училище, можеш да станеш мишена на някой тийнейджър, та дори и на по-малък хлапак. Колкото по-често се случва, толкова повече се вдъхновяват.

— Това е различно. Знам за това — отвърна той.

Човек, тръгнал на крос, мина по пешеходната пътека и понечи да завие по Фарар Стрийт, но очевидно забеляза полицейските коли и новинарските бусове. Вдигна очи към небето, където кръжаха няколко хеликоптера на около триста метра. Затова бегачът пое по Скот Стрийт, като нервно надничаше през рамо, докато набираше скорост.

— Очевидно трябва да проверим и учениците му, както и тези, с които е контактувала съпругата му — добавих. — Ти говори ли с нея?

— Още не. Знам всичко това от Мачадо. Според него тя звучала шокирана и разстроена. — Марино най-накрая ме погледна. — С други думи, направо била съсипана и всичко изглеждало искрено. Споменала някакво момче, на което помагала. Казала, че няма причина да смята, че той би наранил някого, но май си падал по нея. А може Нари да е бил застрелян и при опит за грабеж. Това бяха предположенията й.

— Казала е, че е застрелян?

— Мисля, че го научила от Мачадо. Не останах с впечатлението, че вече го е знаела.

— Трябва да се уверим.

— Благодаря, че ми помагаш да си върша работата. Май няма да успея да си нарисувам цялата картина без теб.

— Да не би да си ми сърдит, или просто си гневен на терористите като цяло? Защо с Мачадо не се разбирате?

Той не отговори. Засега щях да го оставя на мира по този въпрос.

— Значи Джамал Нари отишъл да пазарува. — Взех си айфона и отворих интернет търсачката. — Това обичайно събитие ли е било за четвъртък сутринта през лятото?

— Джоана каза, че не — отвърна Марино. — Отишъл да вземе повече запаси, защото заминавали за Стоу, Върмонт, май че на дълъг уикенд.

За Джамал Нари пишеше в уикипедия. Имаше и множество статии за сблъсъка му с ФБР и пътуването до Белия дом. Петдесет и три годишен, роден в Масачузетс, семейството на баща му произхождаше от Египет, майка му беше от Чикаго. Талантлив китарист, учил в престижния музикален колеж „Бъркли“ в Бостън, свирил в музикален театър и в групи, докато не решил да уседне и да преподава. Хорът, който ръководел в училище, се смятал за един от трите най-добри в Нова Англия.

— Тук вече е пълна бъркотия — реших аз, когато стигнахме до местопрестъплението.

Познах двата хеликоптера точно над главите ни — бяха на Канал 12 и Канал 5. Имаше над десет коли — с обозначителни знаци и без тях, плюс няколко новинарски буса и други превозни средства, които може би бяха на репортери. Информацията днес е мигновена. Не беше необичайно журналистите да пристигат на някое местопрестъпление преди мен.