Законите на Духа (Мощни истини за изграждането на живота)
- Автор: Милман Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Законите на Духа (Мощни истини за изграждането на живота)». Краткое содержание книги:
Тя се спря, загледа се в далечината и посочи един връх зад нас.
— Виждаш ли билото на онзи хълм?
— Нали не искаш да го ударя с камък?
Тя се усмихна.
— Не, нищо подобно. Искам просто да се изкачиш на него и да се върнеш за трийсет минути.
Вдигнах глава към хълма.
— За трийсет минути? Но дори и да тичам дотам и обратно, пак се съмнявам… искам да кажа… Е, надявам се, че ще успея да се справя със съмненията си.
— Останаха ти само двайсет и девет минути — рече тя.
Затворих уста и потеглих.
Преходът беше труден и мъчителен. По средата на изкачването белите ми дробове горяха толкова болезнено, че си мислех дали да не се върна, преди да стигна върха. Чувствах, че не мога да продължа, но трябваше да го направя и го сторих. Блъснах се в стената, която сам бях издигнал пред себе си, и минах през нея.
Когато се върнах, почти се строполих в краката й. Бях дошъл десет минути по-късно. Дишах тежко и тъкмо се чудех какви ли ще бъдат последствията от провала ми, когато жената мъдрец заговори:
— Защо не тръгна обратно, преди да стигнеш върха? Така щеше да дойдеш навреме. Кой щеше да знае, че не си се изкачил?
— Аз — отвърнах й, докато се опитвах да си поема дъх. — Аз щях да знам.
Тя се усмихна широко.
— Точно така. Законът на Целостта е за това как да живееш в съзвучие с най-висшия си житейски план въпреки импулсите, които те тласкат към противното. За това как да постъпваш, когато никой не те наблюдава.
Жената маг ме поведе, все така плувнал в пот, по едно възвишение, докато накрая стигнахме до някакво езерце, образувано от зимните дъждове. Без никакво смущение тя съблече горните си дрехи и влезе във водата. Последвах примера й. Не бях свикнал да бъда сам в планините и да плувам почти гол с друга жена освен с моята. В действителност водачката ми беше доста привлекателна. Изведнъж открих, че се питам дали си има любовник. Връхлетя ме усещане за вина. Не че имах някакви сексуални намерения — в това отношение се ръководех от определени правила — но не мога да кажа, че и тази мисъл не мина през ума ми.
В този момент тя се обърна към мен и отговори на мислите ми:
— Нарушаването на обществените норми е като да плуваш срещу течението, срещу потока на ценностите на днешния ден. Това може да бъде направено, ако не бъдат отхвърлени най-дълбоките копнежи на сърцето ти, но животът става по-труден, по-изтощителен… и понякога има последствия.
— Като например?
— Като например да засегнеш убежденията и чувствата на хора, които приемат тези убеждения много насериозно — каза тя.
— Значи целостта означава да следваш обществените условности?
— Следването условностите на обществото и избягването на онова, което се смята за неетично, незаконно и неморално, не касае целостта, а разума.
— Значи ми препоръчваш конформизма, защото така е по-лесно?
— Не ти препоръчвам слепия конформизъм, нито слепия бунт. Просто дръж очите си отворени и обръщай повече внимание на висшата мъдрост на сърцето си, вместо да се поддаваш или отхвърляш случайните си импулси и желания. Следвай напътствието на Мартин Лутер за целостта: „Обичай Бог и постъпвай, както ти е угодно.“
„Да постъпвам, както ми е угодно“, замислих се аз, чудейки се дали това не е някаква покана и какво да правя, ако наистина е така. Размишленията ми скоро бяха прекъснати от гласа на жената маг, която се облече и ми даде знак да направя същото.
— Както ти казах, Страннико, Законът на Целостта ни помага да дадем един автентичен израз на вътрешната си реалност. Той също взима под внимание факта, че ако завистта, алчността и манипулирането влияят на действията и изразяването ни, последствията ще бъдат неизбежни, защото така е изтъкана механиката на Вселената. При нарушаването на духовен закон, деянието е наказание за самото себе си, защото в този момент се отприщват по-фини сили, от чиито последствия не можем да избягаме, както не можем да надскочим и закона на гравитацията.
По това време вече бяхме навлезли дълбоко в долината, където стръмните склонове и гъстият листак заглушаваха стъпките ни. Потънал в мисли за условностите, желанията и целостта, аз едва не се блъснах в жената маг, която се беше спряла, за да ми посочи някакъв гущер, надничащ от една пукнатина в близката скала.
— Този гущер не се опитва да бъде нещо друго — каза тя. След това продължи да говори, посочвайки различни неща едно след друго: — Това е дърво. А там има ручей…
— Да — прекъснах я аз. — Виждам ги.
— Но можеш ли да ги почувстваш?
— Не съм сигурен какво имаш предвид.