Божествена комедия — Ад
- Автор: Алигьери Данте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Константин Величков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божествена комедия — Ад». Краткое содержание книги:
Божествена комедия — Ад
Перейти на страницу:
Тъй буен вятър с страшен глас реве,
когато затрещи в гората глуха,
пречупва, кърти клоне й дърве
и надалече шири се в въздуха;
кънтежа чуй се всред кълба от прах,
които целий шир увиват: духа,
и зверове и пастири, от страх
обзети, бягат лудо пред бедата.
От страшния шум уплашено трепнах,
но вожда, кои прочете ми в душата,
очите ми откри и с мерен знак:
„Виж там, къде по-гъста е мъглата“ —
каза ми. Както жабите с луд бяг
подскачат и укриват се веднага,
змия щом зърнат на блатистий бряг,
тъй грешната тълпа видях, че бяга
пред едното, по черните вълни
кой минуваше, без да ги досяга:
като да знайше тия глъбини,
към нас вървеше бързо и пред себе
с ръка двоеше гъстите тъми.
Додето тръпнех йощ за свойто жребе,
познах по светлия му дивен лик,
че пратен е от Божието небе.
Към вожда се обърнах в същий миг,
но знак ми даде мълчалив с ръката,
да го посрещна с поклон. С яд велик
застана светлий Ангел пред вратата,
до нея с пръчица една допря
и тя разкри се начаса. В тъмата
тогаз от страшний праг, къде се спря,
извика той: „О, клетници изгнани,
злостта ви и до днес ли не умря?
Кой смел е против оня да въстане,
чиято воля нивга се не вий,
и грозно не нашъл е наказание?
Кое упорство няма да разбий?
Не помните ли Цербер плътояден
защо досега в тия бездни вий?“
Като човек, във своите мисли вдаден,
към пази. без да се обърне, в път
впусна се той из края безогладен.
Със бодър дух влезнахме ний в градът77
без нийде никакво съпротивление.
Очи обръщах аз към всеки кът:
отвсякъде представи се пред мене
поле печално, пълно с гробове,
като при Арли78, де се Рона пени
и толкоз скръбни спомени зове,
като при Пола79, до Карнаро, дето
до чужди край допират родни брегове.
С по-тъжен вид е туй поле проклето
от гробищата, що се виждат там.
Гробовете, с които е посето,
изпушат непрекъснат огнен плам
и със такава сила те светяха,
че посред нощний мрак стори се нам
разжежено желязо кат да бяха:
те зееха открито и от тех
въздишки, вопли жалостни летяха.
„Кои са тез души и какъв грех
тез мъки е навлякъл тям ужасни?“
Към вожда с тия думи реч подзех.
Отвърна ми: „Тез клетници нещастни
на ереси80 водачи са били,
и с тях които са били съгласни,
еднакви теглят тук патила зли.
Подобни тук лежат с подобни:81
не може никой да ги изчисли.
Различни са ученията злобни,
които водят тука. затова
горят неравно тия пеши гробни.“
Надясно той зави при тез слова
и ази, пълен с мисли жаловити,
тръгнах по него с климнала глава
между тез мъченици и стените.
Перейти на страницу: