Шпионинът

Харви имаше навика често, посред нощ, да ходи до камината в стаята, служеща за кухня и всекидневна. Кейти забеляза това и възползвайки от отсъствието на бащата, отмести един от камъните на тази камина и извади отвътре желязно гърне, в което блестеше този метал, който рядко не успява да размекне и най-коравите сърца. Кейти успя да върне камъка на мястото му без да бъде открита и след това никога не се осмели да го махне пак. Оттогава сърцето на девицата загуби упоритостта си и между Харви и щастието му стоеше само неговата ненаблюдателност.

Войната не попречи на дейността на амбулантния търговец, който се възползва от златната възможност, предоставена му от прекъсването на редовната търговия, и се посвети на голямата цел да натрупа пари. За година-две дейността му продължи необезпокоявана и успехът му бе подобаващ, но най-накрая, тъмни и заплашителни намеци хвърлиха подозрение около действията му и гражданските власти решиха, че е наложително да проучат отблизо начина му на живот. Пребиваванията му в затвора бяха чести, но не дълги, и отърваването от стражите беше лесно в сравнение с това, което трябваше да изтърпи поради преследването на военните. И все пак Бърч оцеляваше и продължаваше търговията си, макар и принуден да бъде много предпазлив, особено когато приближаваше северните граници на областта — с други думи — американските бойни линии. Посещенията му в Локъст вече не бяха толкова чести, а в собствената си къща се появяваше толкова рядко, че това изтръгна от разочарованата Кейти, от дълбините на сърцето й, оплакването, за което разказахме при срещата й с Харпър. Но изглежда нищо не можеше да спре неуморния търговец, който сега, за да се освободи от някои вещи, за които купувач можеше да се намери само сред най-богатите семейства, бе изминал в дъжда половин миля от дома си до къщата на мистър Уортън.