Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
Вървиш, накуцваш и ти е криво. Веднъж завинаги ще запомниш, че еднооките са кротки хора, убиват само в краен случай.
Ще побързаш ли или ще продължиш пътя си бавно и предпазливо?
Ще продължиш бавно и предпазливо — попадаш на 174.
Ще побързаш — отиваш на 142.
61
Без много да му мислиш се покатерваш на дървото. Стъпваш на разклонението на дънера и преди да надникнеш в гнездото оглеждаш отначало земята, сетне дърветата и най-подир — небето над теб. Освен няколко птици, кацнали на близкото дърво, наоколо няма никой.
В гнездото е скрит огромен изумруд. Неговото зелено сияние те кара изведнъж да се почувстваш щастлив и спокоен. Изпълва те усещане за собственото ти величие, за незначителността на тази нещастна земя и на хората, които я населяват. Защо непрекъснато се хвърляш в борба за справедливост? Какво печелиш от това?
Напразно се опитваш да се съпротивляваш. Някаква чужда воля те кара да бръкнеш в гнездото и ти нашепва нещо с гласа на крал Мрак:
— Вземи изумруда и си гледай спокойствието. Остави тези нещастници сами да се оправят. Не виждаш ли, че ги мързи да сторят нещо за себе си? Надяват се само на чужда помощ. Достойният човек не чака някой да му подари свободата.
Спускаш се по дънера на дървото с изумруда в ръка. Един слаб глас ти напомня, че си обещал на старицата да помогнеш на крал Здрач, на всички хора от тази нещастна земя.
С усилие на волята хвърляш изумруда далеч от себе си. Още щом пада на земята, той се пръсва на хиляди парчета. Зеленият му огън те заслепява за миг, но тозчас си възвръщаш зрението. Собствената воля също.
Прехвърли се на 245.
62
Хвърляш се към хълма. Първият камък, който мачка с пукот ниските храсти, вече е на няколко крачки от теб. След него и останалите разлюляват земята под краката ти.
Тичаш задъхан с надеждата да се махнеш от пътя на камъните. Остават ти само няколко крачки да се спасиш. А камъните пеят своята песен:
— Ф-и-и-у-у-у-у!
Първият от големите валчести камъни минава с тътен на педя от теб без да те закачи, но ти продължаваш бяга си по стръмнината нагоре, докато и последният камък не профучи край теб и не спре с трясък сред изпочупените дървета в гората.
Време е за сляп избор. Можеш да се прехвърлиш на един от епизодите 263, 194 и 302.
63
Гората оживява. Пред очите ти се мярка лисица, която след малко се скрива в храстите. Пухкава катеричка подскача от клон на клон, за да спре високо в листака и да изтърве на главата ти една шишарка. Край теб бръмчи облак дребни мушици.
Сред всички горски звуци се откроява един шум, който ти е до болка познат — тракането на зъби. Шибидаците са тук, съвсем наблизо!
Правиш няколко крачки към поляната. Разтваряш с две ръце храстите пред теб. Тракането на зъби става още по-силно и по-ужасно. Насред поляната лигави зелени човечета ядат месо.
— Хубаво нещо е печеното човешко! — казва един от шибидаците и се уригва.
— Много хубаво, м-м-м-м-м! — съгласяват се останалите.
Как ти се иска в тоя миг да се втурнеш на поляната и да подгониш тези зелени човекоядци! Готов си да излезеш и да се биеш, докато не остане живо нито едно от тези гнусни същества, но нещо те възпира.
Зад гърба ти се чува шум.
Мини на 122.
64
Като те вижда да излизаш на бой срещу него с едва забележимото нищожно жило в ръцете, Духът на Караконджо се хваща за корема.
— Това ли ти е оръжието? Ха, ха, ха!
Дърветата от двете страни на реката се тресат от страховития му смях. Духът на Караконджо ляга на земята и започва да се търкаля. Тялото му се покрива с мравки и сухи листа.
— Ти ме уби! Ха, ха! Ти ме уби!
— Стани да умреш достойно! — предизвикваш го ти.
— Аз отдавна съм умрял и съм безсмъртен — става със заплашително съскане Духът на Караконджо.
Отгърни на магическата дузина.
Нанасяш първия удар. Духът на Караконджо отскача с необикновена бързина и отвръща на удара. Той има сила 11 и живот 14.
При победа мини на 100.
Загубата те изправя пред две възможности. В едната от тях с много рани и изтощен от битката се прехвърляш на 94. В другата попадаш на 145. Тук имаш възможност за сляп избор.
65
Пускаш треската. Тозчас от земята изниква топола и се издига високо в небето. Скоро тя става най-високото дърво в гората.
С най-голяма бързина се покатерваш на върха на тополата. Поглеждаш на изток — нищо. Поглеждаш на север — нищо. Поглеждаш на запад — нищо. Поглеждаш на юг — нищо.