Черният еднорог
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният еднорог». Краткое содержание книги:
Къде е Уилоу? Къде е тайнственият черен еднорог който тя издирва?
Той веднага се разкая за една такава неправдоподобна характеристика на приятелите си. Те не заслужаваха ирония. Колкото и особени да бяха, те се оказаха истински приятели. Стояха до него, когато това наистина бе необходимо, когато бе опасно и когато собственият им живот бе застрашен. Рядко се срещаха такива приятели.
Изви се вихрушка и той смръщен наведе глава.
А и освен това, та нима той самият не бе също толкова странен?
Та нима не беше сам Паладин?
Опита се да се отърси от тази мисъл, ядосан на себе си, и забърза да пресече на зелено.
Купи си няколко вестника и списания във фоайето на хотела и се оттегли в стаята си. Поръча си вечеря и докато я чакаше, започна да убива времето, като чете вестниците, за да се ориентира в онова, което се бе случило по време на неговото отсъствие. Прекъсна само колкото да чуе международните и вътрешни новини и вечерята му пристигна. Продължи да чете, докато вечеряше. Наближаваше седем часа и той реши да се обади на Ед Самюелсън.
Две бяха причините Бен да се завърне в Чикаго. Едната да посети Майлс и да види дали сънят, свързан с приятеля му, е верен. Втората, за да уреди финансовите си дела окончателно. Реши, че първото може да почака до сутринта, но второто нямаше защо да се отлага. А това означаваше да се обади на Ед.
Ед Самюелсън бе неговият счетоводител, шеф на счетоводната фирма на Хин Самюелсън и Роуфър. Бен му бе поверил да се разпорежда с неговото състояние — едно твърде значително състояние — преди да тръгне за Отвъдната земя. Ед Самюелсън беше най-подходящият човек, на когото да бъде поверено счетоводството — дискретен, надежден и отговорен. Понякога му се струваше, че Бен е напълно полудял що се отнася до финансовите му дела, но зачиташе факта, че той има правото да се разпорежда с парите си, както желае. Един от тези случаи бе, когато Бен реши да купи престола на Отвъдната земя. Ед изтегли необходимите авоари, за да осигури един милион долара за покупката и получи пълномощия да се грижи за останалите в отсъствието на Бен. Направи всичко това, без да има и най-малка представа за намеренията на Бен.
Бен не бе споделил своите намерения с никого и не възнамеряваше да го прави и сега. Ала знаеше, че Ед ще приеме тези условия.
Той поемаше известен риск, като се обаждаше на Ед Самюелсън. Можеше да предположи, че Мийкс знае, че Ед се занимава с финансовите му дела и би могъл да подслушва телефона му. Имаше известна параноя в подобно предположение, но с Мийкс шега не биваше. Бен можеше само да се надява, че Мийкс би поставил подслушвателно устройство на телефона в офиса на Ед Самюелсън, а не на домашния му телефон.
Обади се на Ед, който току-що бе вечерял и в продължение на десет минути му се наложи да го убеждава, че е наистина той, Бен Холидей. После го предупреди да не казва абсолютно на никого за обаждането му и да се прави, че подобно обаждане не е имало. Ед, както винаги при подобни странни изисквания, го попита дали не му се е случило нещо. Бен го увери, че не и че просто засега не е удобно да се знае за неговото пристигане. Увери го, че възнамерява да се види с Майлс, но времето му не позволява да се среща с никой друг.
Ед се успокои. Търпеливо изслуша Бен, който му даде своите разпореждания. Бен обеща да мине на другия ден на обяд покрай офиса му и да подпише необходимите документи. Ед стоически въздъхна и се съгласи. Бен му пожела лека нощ и остави слушалката.
Двайсет минути под душа му помогнаха да се освободи от напрежението и от надигащото се безпокойство. Излезе от банята и се пъхна в леглото с някои списания и вестници. Зачете ги, но се отказа и се унесе в дрямка. Само след няколко минути бе дълбоко заспал.
През тази нощ сънува Паладин.
В началото бе сам, застанал на един горист склон и загледан в обвитата в мъгла долина на Отвъдната земя. Синьото и зеленото се сливаха в пресечната линия между небето и земята и на него му се струваше, че само да протегне ръка и ще ги докосне. Вдъхна дълбоко хладния и освежителен въздух. Виждаше всичко необикновено ясно.
Подир туй сенките се снишиха и скупчиха наоколо му, сякаш бе нощ. Шепоти и викове изпълниха боровата горичка. Той се хвана за медальона в очакване на онова, което ще се случи. Чувстваше, че отново ще му потрябва и беше доволен. Съществото, заключено вътре в него, отново щеше да бъде пуснато на свобода!