Напразни усилия на любовта
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Напразни усилия на любовта». Краткое содержание книги:
ЖАКНЕТА
Хайде, Кратуне! Сполай ти, господин учителю!
КРАТУН
Ето ме, моме!
Излиза с Жакнета.
НАТАНАЕЛ
Господин учителю, вие постъпихте богобоязливо, като добър верующ и както казва един отец…
ОЛОФЕРН
Оставете отците! Подозирам нещо. Но да се върнем към стиховете, отче! Харесаха ли ви те?
НАТАНАЕЛ
Според мен стилът им е чудесен.
ОЛОФЕРН
Днес съм на обяд у бащата на един от моите ученици. Ако ни дарите със своя съглас да благословите трапезата, аз — облягайки се на влиянието, което упражнявам върху родителите на гореспоменатия отрок — ви обещавам, че ще бъдете там ben venuto23. И тогава ще имам възможност да ви докажа какво тези стихчета са крайно неграмотни и лишени както от истинска поезия, тъй и от настояща фантазия. Не ще ми откажете, вярвам, своето общество.
НАТАНАЕЛ
Разбира се, не! Тъй като казано е в писанието „Обществото краси живота“.
ОЛОФЕРН
А което е казано в писанието, е безпогрешно. Приятелю, каня и вас. Няма да ми откажете. Pauca verba24! Господата нека се дивят на дивото, а ние ще опитаме питомното!
Излизат.
ТРЕТА СЦЕНА
В парка.
Влиза Бирон с хартия в ръка.
БИРОН
Кралят преследва елена. А пък аз преследвам себе си. Той залага примки за дивеч. А пък аз съм се впримчил сам и не мога да се измъкна. Няма що: „Седни до мен, о, скръб!“ — както бил казал лудият; и както и аз казвам, защото от мен по-луд няма. Ей, добре го измислих! Бога ми, любовта е безумна като Аякса — и тя като него избива овце25, защото по-голяма овца от мен къде! Ей, и това се получи добре! Не, не ща да бъда влюбен! Да ме обесят, ако се влюбя! Да, но онова нейно сияйно око! Кълна се в слънцето, не бих я обичал, ако не беше то!… По-точно, ако не бяха двете! Само лъжа себе си! Затънал съм в лъжи до шия! Дявол взел го, влюбен съм и тази любов ме научи на стихотворство и меланхолия! И ето образец от едното и другото. Впрочем до нея е стигнал вече един от моите сонети. Написа го луд, занесе го шут, получи го дама. Милата тя и милите двама! Ей богу, не бих дал пет пари за нищо, ако можеха да хлътнат и другите! Ха, ето един пристига, и то с ръкопис! Господи, дано е почнал да въздиша и той!
Покатерва се на едно дърво.
Влиза Кралят с хартия в ръка.
КРАЛЯТ
Ах, горко ми!
БИРОН
Честен кръст, прострелян е! Продължавай, сладки Купидоне! Улучил си го точно вляво, между петото и шестото ребро. Сега ще узнаем някоя и друга тайна!
КРАЛЯТ (чете)
„Денят не милва с топлинка такава
нанизаните с капки дървеса,
с каквато твоят поглед изсушава
страните ми от нощната роса;
луната не сияе тъй сребриста,
когато в чиста глъб се отрази,
ти както светиш в бистрите мъниста
на мойте непресекващи сълзи;
и всякоя сълзица е двуколка,
в която ти минаваш с царствен смях.
Да, вгледай се във тези капки болка
и ще съзреш триумфа си във тях.
Ала недей се влюбва в свойта слава,
че знам: ще ме измъчваш ти тогава,
за да се гледаш от зора до здрач
във огледалото на моя плач!“
Но как да й го пратя? Горска шума,
предай й ти безумната ми дума!
Я, кой пристига?
Скрива се.
Влиза Лонгвил с хартия в ръка.
Гледай ти! Лонгвил!
БИРОН
Луд номер две от същия кадрил!
ЛОНГВИЛ
Клетвопрестъпник — аз? О, страшен срам!
БИРОН
При туй си носи уликата сам!
КРАЛЯТ
Дано и той гори в любовен жар!
23
Ben venuto (итал.) — добре дошъл.
24
Pauca verba (лат.) — малко думи: без много приказки!
25
„…избива овце…“ — героят от Троянската война Аякс полудял поради нанесена му несправедливост и се нахвърлил срещу стадо овце, вземайки го за гръцка войска.