Напразни усилия на любовта

        като помощника на акробата?

        Аз влюбен, лапнал, хлътнал в тази тук,

        която — както нов часовник немски —

        ще трябва всеки миг да се наглежда,

        защото инак няма да е вярна?

        Аз клетвата си да потъпча в прах,

        и то за най-опасната от трите,

        за тази тъмнокожа дяволица

        с две топчета катранени, забити

        насред лицето, и така шавлива,

        че и да вържеш Аргус9 да я пази,

        пак, щом поиска, лука ще ти сгази?

        Кой, аз да се влека и да се моля

        след нея?… Но така е: туй е напаст,

        която Купидон ми е изпратил,

        задето се отнасях тъй нехайно

        към детската му всемогъща власт.

        Сега ще любя, диря, плача, пиша —

        какво да правим — любовта е сляпа:

        един обиква ябълка, друг — ряпа!