Напразни усилия на любовта

КРАЛЯТ (излиза напред)

        Тогава червенейте! Вий корите

        греха, във чийто пламък сам горите!

        Или сте вие към Мария лед

        и не във нейна чест е тоз сонет,

        и друг, не вий, кръстосваше ръце,

        да укроти бумтящото сърце?

        Аз двама ви следях зад този храст

        и руменях, когато свойта страст,

        свободно изявявахте пред мене:

        тоз господа зове, а оня стене;

        тоз рони сълзи, оня в стих говори:

        „Ах, златни къдри!“, „Ах, кристални взори!“

        Един заради рая клетва каля,

        семейството на Зевса друг разваля!

        Какво ще каже нашият Бирон,

        когато види устав и закон,

        погазени от същите, които

        ги бранеха уж толкоз упорито!

        Каква наслада за подигравана,

        как той ще тържествува, как ще скача,

        какви стрели отровни ще ви мята!

        Не бих му дал за нищо на земята

        в такъв позор и срам да ме натика!