Напразни усилия на любовта
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Напразни усилия на любовта». Краткое содержание книги:
БИРОН
Ах ти, дръвник нещастен! Ах, как опозори ме!…
Виновен съм, виновен! Признавам и се кая!
КРАЛЯТ
Защо?
БИРОН
Защото в плен съм на същата омая,
която вас увлече! И ето ме сред вас!
Той, той и вие също, и редом с вас и аз
сме шайка от най-низки джебчии в любовта
и всеки е достоен за примка на врата!…
Но по-добре ще бъде слушатели да няма…
ДЮМЕН
И значи сме четирма?
БИРОН
В една и съща яма!…
Но не пред тях!
КРАЛЯТ
Вий, хайде! Недейте се потрива!
КРАТУН
Джебчиите остават, а честните — не бива!
Излиза заедно с Жакнета.
БИРОН
О, влюбени, природата ни сбира —
да се прегърнем със другарски жар!
Тъй както приливът не се възпира,
младежка кръв не слуша устав стар.
Как можехме да спрем онази сила,
която нас самите е родила!
КРАЛЯТ
А, значи любовта не ви отмина
и тез хартийки тук са неин знак?
БИРОН
А кой, случайно зърнал Розалина,
подобно на индийския дивак-
слънцепоклонник, няма да се просне,
от изгрева й розов заслепен,
за да целуне стръкчетата росни,
огрени от сияйния й ден?
Кой без опасността да ослепее,
ще впери поглед в нейното лице?…
КРАЛЯТ
Та вий сте луд! Къде е тя — къде е
любимата на моето сърце!
В сравнение със свойта господарка,
звезда е тя пред светлата луна!
БИРОН
О, ако беше тя не толкоз ярка,
денят ви би потънал в тъмнина,
че както с най-доброто панаирът
окото ни привлича и зове,
така страните й девичи сбират
цвета на всички нежни цветове!
Да бях оратор!… Пфу, нищожни речи
на продавач от шумния пазар!
Най-пищната риторика пелтечи
пред чудото на редкия й чар,
а с дума недостатъчно голяма
ний в недостатък хубостта виним
и нека таз уста остане няма,
щом няма речник за лика любим!
О, този лик! Столетник да го зърне,
от гръб ще хвърли в миг петдесетте,
че хубостта умее да превърне
и посоха във конче на дете!
О, Розалина! Ангел несравняем!
Светило във блестящ апотеоз!…
КРАЛЯТ
Какво светило! Та нали я знаем,
че има кожа като абат
БИРОН
Да беше тъй прекрасен абаноса,
жена от него би била мечта!
Най-хубавата, щом е русокоса,
не притежава капка красота!
По дявола, далеч от мене всяка,
неосветена с тъмен тен и взор!
КРАЛЯТ
Софизми! Тъмното е герб на мрака,
на пъкъла, на черния затвор!
БИРОН
Затуй и дяволът лик светъл взима,
когато ни заплита във лъжи!
И в тъмен цвят е моята любима,
защото за глупаците тъжи,
които пред белилата лукави
остават със отворени уста;
но тя от мургавото ще направи
върховен образец на хубостта
и скоро всички светлокоси кукли,
които днеска тъй цени светът,
ще чернят бузи и ще вапцат букли,
до нея само да се доближат!
ДЮМЕН
За въглищаря дойде време значи!
ЛОНГВИЛ
И всеки етиопец ще е бог!
КРАЛЯТ
А ний ще станем коминочистачи!
ДЮМЕН
И ще се казва: „Светло като в рог!“
БИРОН
Белилките на дамите си вие
пазете: не излизайте при дъжд!
КРАЛЯТ
А вашата, дори и да се мие,
цветът й пак ще си остане същ!
БИРОН
О, аз отишъл бих за нея в ада!
КРАЛЯТ
Уж беше ангел, а сега пък — „ад“!
ДЮМЕН
Бе ангел, но от тъмничките пада!
ЛОНГВИЛ
Почти като ботуша ми на цвят!
БИРОН
Слепци! Бих искал, дето тя минава,
да е застлано с вашите очи!
ДЮМЕН
И току-виж, настилката тогава
под фустата й нещо различи!
КРАЛЯТ
Защо да спорим? Влюбихме се значи.