Ритматистът

— Това са наши правила и ние ги следваме — каза Фич.

— С цялото ми уважение, господин директоре — намеси се Нализар, — възразявам на последното Ви твърдение. Професор Фич може и да е мил човек и отличен учен, обаче като преподавател? Кога за последен път някой от неговите ученици е побеждавал в Мелето?

Тази забележка увисна във въздуха. Доколкото Джоел знаеше, никога ученик на Фич не беше побеждавал в Мелето.

— Аз преподавам отбрана, Нализар — каза Фич. — Или, хмм, преподавах. Все едно, в Небраск добрата отбрана е от жизнено значение, ако и невинаги да е най-добрият начин за печелене на дуели.

— Вие преподавате ненужни неща — заяви Нализар. — Теории, с които им разбърквате главите. Допълнителни линии, които не им трябват.

Фич стисна приборите си — „не от гняв“, рече си Джоел, „а от нервност“. Той очевидно не обичаше сблъсъците; избягваше погледа на Нализар, докато говореше.

— Аз… хмм, учех моите ученици на нещо повече от това да чертаят линии. Учех ги да разбират това, които чертаят. Исках да са подготвени за деня, когато може да се наложи да се борят за живота си, а не просто за церемониалностите на някакво безсмислено състезание.

— Безсмислено ли? — възкликна Нализар. — Мелето е безсмислено? Криете се зад оправдания. Аз ще науча тези ученици да се бият.

— Аз… хмм — рече Фич. — Аз…

— Пфу — махна с ръка Нализар. — Съмнявам се, че въобще можете да разберете, старче. Колко време Вие сте служили на фронтовата линия в Небраск?

— Само няколко седмици — призна Фич. — Прекарах по-голямата част от службата си в Денвър, в комитета по планиране на отбраната.

— И върху какво се фокусирахте по време на университетските си изследвания? — попита Нализар. — Дали върху теорията на офанзивата? Или може би задълбочени проучвания на Мощта? Или даже върху отбраната, която била толкова важна за Вашите ученици, както твърдите?

Фич помълча малко.

— Не — отговори той накрая. — Изследвах произхода на ритматическите сили и отношението към тях в ранното американско общество.

— Историк — заключи Нализар и се обърна към останалите професори. — Разполагате с историк, който преподава отбранителна ритматика. И се питате защо оценките за представянето на Армедиус вървят надолу?

Сътрапезниците мълчаха. Дори директорът поспря, за да обмисли тези думи. Когато отново почнаха да се хранят, Нализар погледна към Джоел.

Джоел усети как веднага го обзема паника; днес вече веднъж беше провокирал този човек, натрапвайки се в класната му стая. Дали ще си спомни…

Но очите му просто подминаха Джоел, сякаш не го виждаха. Поне веднъж се оказа хубаво да не си забележителен.