Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Ритматистът
Ритматистът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритматистът

Электронная книга - «Ритматистът». Краткое содержание книги:

Обществото, в което живеят хората в този роман, е имало алтернативна история и целият познат свят изглежда различно — САЩ са Съединените острови, Европа е под властта на източноазиатската империя ДжоСеун, в Мексико управляват ацтеките…Това общество не само е организирано по различен начин, то също така живее доста по-различно от нас — всички уреди са механични и действат с пружини.Но не това е най-голямото различие. Хората трябва да се борят с един опасен неприятел, чиято природа не им е съвсем известна — тебеширчетата, най-опасни от които са дивите тебеширчета. Те са малки двуизмерни тебеширени фигурки, които обаче могат да убият всяко живо същество и които могат да бъдат победени единствено с помощта на ритматиката — отчасти наука, отчасти религия. Единствено хората с ритматически умения — нарисуваните от тях тебеширени линии буквално оживяват — могат да се преборят с дивите тебеширчета и да ги победят, като очертават свои защитни фигури и тебеширчета. Войната с дивите тебеширчета се води в Небраск и цялата подготовка на ритматистите е насочена към това — те да станат добри бойци, които да могат да удържат линията на фронта.Младият Джоел, ученик в престижния колеж Армедиус, изключително запален по ритматиката, макар и неритматист, е въвлечен в полицейско разследване в кампуса на учебното заведение. Заплашен от отстраняване заради слаб успех, той е решен да опита да стане ритматист — или поне да съумее да разбере защо от известно време насам изчезват ученици ритматисти. Привлечен за сътрудник в разследването от директора на колежа и от един от помагащите на полицията професори ритматисти, Джоел се оказва въвлечен в безмилостна битка с хитър и изключително умел противник. Ще успее ли да го разкрие и да спре престъпленията?Отговорът на този въпрос може да бъде намерен на страниците на наистина изключително добре написаната книга на Брандън Сандърсън — Ритматистът.Джоел погледна зле изтритата рисунка пред себе си. Беше остро и отчетливо напомняне кой е той всъщност. Нямаше значение колко упорито се опитва или учи, той никога няма да стане ритматист и да е способен да накара своите тебеширени линии да оживяват или да изчезват със силата на мисълта.Брандън Сандърсън е израснал в Линкълн, Небраска. Сега живее в Юта със съпругата и децата си и преподава творческо писане в университета Бригъм Янг. Завърши бестселъра на Робърт Джордан — сагата „Колелото на времето“. Занимателна задкулисна информация за всички книги на Сандърсън потърсете на www.brandonsanderson.com.
1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 111
Перейти на страницу:

— Всички?

— Мислиш, че си първият младеж, който иска да посещава часовете по ритматика? — усмихнато попита Фич. — Непрекъснато получаваме такива молби.

— Наистина? — попита Джоел с помръкнало сърце.

Фич кимна.

— Половината са убедени, че в залите със сигурност става нещо тайнствено и вълнуващо. Другата половина смятат, че ако просто учат достатъчно здраво, самите те могат да станат ритматисти.

— Може би… има начин? — запита Джоел. — Искам да кажа, Прашните като Вас са просто обикновени хора преди въвеждането си. Следователно, и други обикновени хора могат да станат ритматисти.

— Не става така, момко — каза Фич. — Господарят внимателно подбира ритматистите си. След като възрастта на въвеждането е преминала, изборът е направен. През последните двеста години не е бил избран човек, по-възрастен от осем години.

Джоел сведе глава.

— Не бъди толкова тъжен — каза му Фич. — Благодаря ти, задето ми върна книгите. Сигурно щях да преровя кабинета си три пъти за тях!

Джоел кимна и се обърна, за да си върви.

— Между другото, той не е прав.

— Кой?

— Ялард, авторът на онази книга — каза Джоел и посочи втората от двете книги. — Според него трябва да се забрани използването на Защитата на Блад на официални дуели и турнири, но той е недалновиден. Четири комбинирани елипсоидни сегмента може и да не образуват „традиционна“ Отбранителна линия, но са много ефективни. Ако ги забранят на дуелите, понеже са твърде мощни, то тогава никой няма да ги научи и няма да може да бъдат използвани в битка, ако трябва.

Фич повдигна вежда.

— Значи си внимавал на лекциите ми.

Джоел кимна.

— Може би ти е в кръвта — продължи Фич. — Баща ти имаше известен интерес към тези неща.

Поколеба се, а после се наведе към Джоел.

— Традицията не допуска това, което искаш, но винаги има хора, които скъсват с традицията. По-нови университети, напористи и млади, започват да преподават ритматиката на всеки, който желае да учи. Запиши се в някой от тях, щом пораснеш още. Това няма да те направи ритматист, но ще можеш да учиш онова, което желаеш.

Джоел изпита колебание. Това всъщност звучеше добре. Поне представляваше някакъв план. Джоел нямаше да бъде ритматист — примиряваше се — но отиването в някой от тези университети…

— Това би ми харесало — каза Джоел. — Но ще ме приемат ли, ако не съм се учил при професор по ритматика?

— Може би.

Фич леко тропна с ножа по чинията. Изглеждаше замислен.

— А може би не. Ако учеше с мен…

Фич погледна към предния край на масата, към Нализар и останалите. После погледна храната си.

— Не. Не, синко, не мога да го приема. Твърде нетрадиционно. Вече предизвиках достатъчно неприятности. Съжалявам, синко.

С тези думи го отпращаше. Джоел се обърна и си тръгна, с пъхнати в джобовете ръце.

06

Джоел мразеше нощите.

Нощта означаваше легло, а леглото означаваше да лежи в мрака, да се чувства изтощен и въпреки това да е напълно неспособен да заспи.

Двамата с майка му деляха една стая в семейното общежитие. Имаха килер, който изпълняваше и ролята на гардеробна, и ползваха общата баня в края на коридора. Стаята беше малка — тухлени стени, еднокрил прозорец и легло. Когато майка му имаше почивен ден, Джоел спеше на пода. В другите дни той оправяше леглото и го оставяше за майка си, за да спи през деня, когато не е на смяна.

Навремето живееха в по-просторна квартира, придадена към работилницата на баща му в мазето на общежитието. След злополуката майката на Джоел беше помолила директора да им позволи да се преместят в друга стая. Джоел не се беше оплакал. Работилницата за тебешир пазеше твърде много спомени.

Джоел зяпаше тавана. Някои нощи излизаше на моравата и четеше книги на светлината на фенерите, но това обикновено му докарваше неприятности. Майка му почти беше убедена, че лошото представяне в училище има нещо общо с тези нощни привички.

Над главата си, на тавана, можеше да различи линии в бледата светлина на фенерите отвън. Защитата на Ийстън, един от най-сложните традиционни ритматически защитни кръгове. Проследи с поглед линиите — първо вътрешната окръжност, после вписания деветоъгълник с липсващите страни, външните кръгове.

Скицата беше нескопосна, макар че когато я направи преди две години, Джоел изпита гордост от нея. Деветте точки на свързване не бяха на точните места и няколко кръга бяха неравни. Ако тази защита беше използвана от някой ритматист по време на дуел, кръгът щеше да се разкъса за броени мигове. Дори и сега Джоел често не можеше да начертае кръга с деветте точки без образец. Само една свързваща точка, поставена не на място, можеше да разруши целостта на рисунката.

1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)