Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Ритматистът
Ритматистът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритматистът

Электронная книга - «Ритматистът». Краткое содержание книги:

Обществото, в което живеят хората в този роман, е имало алтернативна история и целият познат свят изглежда различно — САЩ са Съединените острови, Европа е под властта на източноазиатската империя ДжоСеун, в Мексико управляват ацтеките…Това общество не само е организирано по различен начин, то също така живее доста по-различно от нас — всички уреди са механични и действат с пружини.Но не това е най-голямото различие. Хората трябва да се борят с един опасен неприятел, чиято природа не им е съвсем известна — тебеширчетата, най-опасни от които са дивите тебеширчета. Те са малки двуизмерни тебеширени фигурки, които обаче могат да убият всяко живо същество и които могат да бъдат победени единствено с помощта на ритматиката — отчасти наука, отчасти религия. Единствено хората с ритматически умения — нарисуваните от тях тебеширени линии буквално оживяват — могат да се преборят с дивите тебеширчета и да ги победят, като очертават свои защитни фигури и тебеширчета. Войната с дивите тебеширчета се води в Небраск и цялата подготовка на ритматистите е насочена към това — те да станат добри бойци, които да могат да удържат линията на фронта.Младият Джоел, ученик в престижния колеж Армедиус, изключително запален по ритматиката, макар и неритматист, е въвлечен в полицейско разследване в кампуса на учебното заведение. Заплашен от отстраняване заради слаб успех, той е решен да опита да стане ритматист — или поне да съумее да разбере защо от известно време насам изчезват ученици ритматисти. Привлечен за сътрудник в разследването от директора на колежа и от един от помагащите на полицията професори ритматисти, Джоел се оказва въвлечен в безмилостна битка с хитър и изключително умел противник. Ще успее ли да го разкрие и да спре престъпленията?Отговорът на този въпрос може да бъде намерен на страниците на наистина изключително добре написаната книга на Брандън Сандърсън — Ритматистът.Джоел погледна зле изтритата рисунка пред себе си. Беше остро и отчетливо напомняне кой е той всъщност. Нямаше значение колко упорито се опитва или учи, той никога няма да стане ритматист и да е способен да накара своите тебеширени линии да оживяват или да изчезват със силата на мисълта.Брандън Сандърсън е израснал в Линкълн, Небраска. Сега живее в Юта със съпругата и децата си и преподава творческо писане в университета Бригъм Янг. Завърши бестселъра на Робърт Джордан — сагата „Колелото на времето“. Занимателна задкулисна информация за всички книги на Сандърсън потърсете на www.brandonsanderson.com.
1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 111
Перейти на страницу:

— По литература?

— Предадох доклада си вчера — отговори Джоел. Беше успял да се справи с това домашно навреме — само защото професор ЦоБел им беше дала време за писане в час, докато тя се ровеше в някакви романи. Професорите проявяваха склонност към мързел в края на срока, също като учениците.

— А по история? — попита майка му.

— Утре имаме изпит за срочна оценка.

Тя повдигна вежда.

— Изпитът е по история на ритматиката, майко — рече Джоел и завъртя очи. — Ще се справя добре.

Майка му като че ли остана доволна. Джоел започна да се храни като изгладнял вълк.

— Чу ли за професор Фич и онова ужасно предизвикателство? — попита майка му.

Джоел кимна, понеже устата му беше пълна.

— Горкият човек — продължи майка му. — Знаеш ли, че посвети двадесет години на това да стане титулярен професор? Загуби позицията си само за няколко мига и сега е нередовен преподавател.

— Майко — обади се Джоел между хапките, — чувала ли си нещо за някакъв федерален инспектор в кампуса?

Тя кимна разсеяно.

— Смятат, че една от ученичките ритматисти е избягала снощи. Била на посещение у семейството си вечерта и не се върнала в училище.

— За Лили Уайтинг ли става дума? — предположи Джоел.

— Струва ми се, че така се казваше.

— Чарлингтън каза, че родителите ѝ просто са я отвели на почивка!

— Така се говореше в началото — отвърна майка му. — Обаче е трудно да опазиш в тайна нещо като бягството на ритматист. Това ме кара да се запитам защо тъй често те се опитват да избягат. Животът им е толкова лек. Никак не се очаква да работят, неблагодарно племе такова…

— Скоро ще я намерят — рече Джоел и скочи от мястото си, преди майка му да се отплесне точно по този въпрос.

— Слушай, Джоел, необходимо ти е да вземеш избираем предмет за лятото. Искаш ли да се озовеш на трудово обучение?

Мнозина ученици, които не можеха да избират — или избираха прекалено късно — трябваше да помагат в грижите за зелените площи в училището. Официалната причина за програмата, както я излагаше директорът Йорк, беше да „научи обикновено заможните ученици да уважават онези, които са в друго икономическо положение“. Това схващане му спечели малко родителски гняв.

— Трудово обучение — каза Джоел. — Това няма да е много лошо, нали? Татко беше работник. Може би някой ден и аз ще трябва да върша подобна работа.

— Джоел… — подзе майка му.

— Какво? — отвърна той. — Какво лошо има в това да си работник? Ти самата си работничка.

— Ти учиш в едно от възможно най-добрите училища. Това нищо ли не означава за теб?

Той вдигна рамене.

— Рядко си пишеш домашните — продължи майка му и потърка челото си. — Всичките ти учители казват, че си умен, но не внимаваш. Не разбираш ли какво биха направили други хора, за да получат възможност като тебе?

— Разбирам. Наистина. Майко, ще взема избираем предмет за лятото. Професор Лейтън каза, че мога да уча математика с него, ако не намеря нещо друго.

— За поправителен ли? — попита майка му подозрително.

— Не — бързо отвърна той. — За напреднали.

Само ако ми позволят да уча нещата, които искам да уча, рече си той и заби вилицата в храната, тогава всички ще сме щастливи.

Това върна мислите му към листа хартия, който още беше натъпкан в джоба му. Професор Фич познаваше баща му; донякъде бяха приятели. Сега, когато вече знаеше, че Дейвис няма да е тук през лятото, Джоел беше още по-твърдо решен да изпълни плана си да учи при Фич. Побутна храната си още малко, после стана.

— Къде отиваш? — попита майка му.

Той грабна двете книги на професор Фич.

— Трябва да ги върна. Ще съм тук до няколко минути.

05

Преподавателите сядаха на масата си според ранга, а съпругите им се разполагаха до тях. Директорът Йорк — висок, внушителен, с провиснали кестеняви мустаци — беше начело на масата. Беше едър човек с широки рамене, достатъчно висок, та да се извисява над всички останали.

Следваха титулярните преподаватели, и ритматисти, и обикновени хора — по време на хранене ги третираха като равни. Джоел подозираше, че това равенство има нещо общо с факта, че самият директор не е ритматист. Следващата група към дъното на масата бяха така наречените „редовни“ професори — тези, които още не бяха титуляри, но бяха добре установени и уважавани. Бяха около шестима. Ритматистите в това положение носеха сини кители.

Облечените в зелено асистенти седяха след тях. Накрая бяха тримата помощник-преподаватели в сиво. Професор Фич, с двадесет или тридесет години по-възрастен от съседите си, седеше на последния стол. Нализар, в червен кител, се разполагаше близо до челото на масата. Когато приближи, Джоел чу гръмкия му глас.

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)