Ритматистът

Вратата на канцеларията шумно се отвори. На прага застана Нализар, облечен в червения дълъг до глезените ритматистки кител.

— Професор Нализар? — попита Екстън и се изправи. — Нуждаете ли се от нещо?

Нализар нахълта в помещението. Русите му коси бяха стилно сресани на вълни. Не личеше той да носи китела на Фич — този изглеждаше твърде нов и му прилягаше твърде добре. Джоел тихо изсумтя от недоволство. Значи Нализар беше принудил Фич да му даде китела си пред целия клас, макар да имаше свой, предварително подготвен.

— До вниманието ми стигна — подзе Нализар, — че допускате обикновени ученици да разнасят съобщения и да прекъсват ценното време на ритматистите за тренировки.

Флорънс пребледня, обаче Екстън не изглеждаше ни най-малко сплашен.

— Господин професор, имаме съобщения, които трябва да се доставят в класните стаи. Дали предлагате да принуждаваме професорите по ритматика да идват в канцеларията и да проверяват за съобщения през всяко междучасие?

— Не ставайте смешен — рече Нализар и махна с ръка. — Прекъсванията са неизбежни. Аз съм загрижен за интегритета на ритматическия кампус. Не е прилично из него да се размотават ученици, на които не им е там мястото.

— И какво предлагате да се направи по въпроса? — равнодушно попита Екстън. — Да пращаме ученици ритматисти с поръчки? Навремето помолих да ни дадат един такъв ученик, но ми се каза, че тяхното време е „твърде ценно“.

— Госпожице Мънс, влезте, ако обичате — тросна се Нализар. В канцеларията се потътри момиче с бяла пола. Къдравите ѝ червени коси изпъкваха ярко на фона на сивия пуловер. Това беше момичето от класа на Джоел по математика.

— Госпожица Мънс показа необичайна неспособност да се справи с основите на ритматиката — съобщи Нализар. — Тази липса на отдаденост може да представлява огромна опасност и за нея самата, и за хората, които ще воюват редом с нея. Решено беше тя да понесе някаква форма на наказание и затова всеки ден след часовете си по избираемия предмет за лятото ще идва в канцеларията и ще изпълнява вашите поръчки в кампуса на ритматистите.

Момичето тихо въздъхна.

— Предполагам, че това ще е приемливо? — попита Нализар.

Екстън кимна след кратко колебание.

Джоел обаче усещаше, че почва да кипи.

— Направихте това заради мен.

Нализар най-после го погледна и се намръщи.

— А ти си…?

— Доста труд сте си направили, само за да държите едно момче вън от вашите класни стаи — заяде се Джоел.

Нализар го огледа отгоре надолу, после вирна глава.

Прахове!, рече си Джоел. Той наистина не ме познава. Толкова ли не обръща внимание?

— Нагъл хлапак — произнесе с безразличие Нализар. — Трябва да направя тази стъпка, за да гарантирам, че учениците ритматисти няма да бъдат обезпокоявани сега и в бъдеще. — И горделиво излезе от канцеларията.

Момичето с червените къдрици седна на един от столовете до вратата, отвори тетрадката си и почна да рисува.

— Не мога да повярвам, че го направи — каза Джоел, докато сядаше отново.