Предсказанията на Нострадамус

- Можеш ли да вървиш?

- Да, мисля, че ще се справя.

- Тогава трябва да дойдеш с

мен.

Сабир позволи на сестрата на

Самана да му помогне да стане на

крака. Той забеляза, че макар да беше

готова да го докосне с ръце, тя

полагаше голямо старание да избегне

всякакъв контакт с дрехите му.

- Защо правиш това?

- Кое?

- Дърпаш се от мен всеки път,

когато залитна - все едно те е страх,

че може да съм заразен.

- Не искам да те замърся?

- Да ме замърсиш?

Тя кимна.

- Циганките

не

докосват

мъже, които не са техни съпрузи,

братя или синове.

- Защо не?

- Защото има моменти, в

които сме махриме. Преди да съм

станала

майка,

а

също

и

в

определени моменти през месеца аз

съм нечиста. Бих те опетнила.

Клатейки глава, Сабир ѝ позволи

да го поведе към вратата на

караваната.

- Затова ли винаги вървиш зад

мен?

Тя кимна.

До този момент Сабир беше

почти благодарен за изкривените и

мистериозни порядки в катуна, тъй

като те не само го бяха спасили от

вниманието на френската полиция и

го бяха излекували от заболяване,

което можеше да го убие от септичен

шок,

но

и

също

така

бяха

преобърнали напълно представите

му

за

разумно,

рационално

поведение. „Всеки трябва да поживее

в цигански катун“, помисли си Сабир

иронично, за да се отърве от

буржоазното си самодоволство.

Съответно

той

се

беше

примирил, че ще научи само нещата,

които те искаха от него да знае,

когато и където им беше удобно да го

осветлят.

И

той

усети,

докато

слизаше, подпирайки се на парапета

пред караваната, че този момент най-

сетне е настъпил.